Алфонс дьо Ламартин

превод: Иван Карановски

***

Снегът засипва черната бразда;
виж, ето, вън се свечери…
Ти прихлопни веч своята врата,
прозореца си затвори!

И после в тая полутъмнина
сърцето сам си отвори:
свещен прозорец то е, - светлина
чрез него Бог ще ти дари!

———————–

сп. „Братско слово”, г. I, кн. 4-5, 12.1930 г.