Георги Майоров

Преди време интересно, закачливо и едва ли не сюрреалистично в своя публикация Михаил Тошков нарече творчеството на съвременните поетеси „поезия на токчета”. В тази редица беше името и на Ваня Душева.

Тя е родена в Чирпан и задълговременно се установява и работи като учителка в хубавото населено място между Южната пролет на Хасково и „морзовата поезия” на Чирпан.

За да пропише и напише поредица от книги с перо на токчета - земна и ясна, небесна и символична, с тънък усет към словото.

Така се представя и в новата си книга „Споделено време”. Стихове мили и откровени. Символи като: денят ни; ухание на топъл дом; тревожно събуждане на дъщеря ми за нов, по-уютен свят; без празни очи на къщи; без мечти на здрави темели.

Болка от блянове. С мили майчини спомени на разресани мисли. Усмивки в къща с книги до тавана.

За кого ли носим в сърцата си, с пламъче на ангели - небесно сияние за някой неизвестен читател, дали ще ни разбере, дали ще ни приеме в сърцето и душата си?!

Резигнация, токчета с перо на кръстопът в коя посока повече да ходят.

В този объркано-подреден нов свят, с безмерна любов, но за кого, все по-човечна и по-близка на непроницаемата благодарност към доброто, без порицание на злото, просто като молитва, сякаш от първия си ден сътворена за магията на словото - магичен свят, който жужи непредвидимо, с безпосочен изход.

С древен тропот по нашата земя и днешен отглас, със свои стъпки по прашната улица на живота, без розови очила.

С повик към майка си със зов на доброто. Живот и перо в полет без съпротива и душевна умора, зараждане и търсене на ново начало. На нов заобикалящ ни свят.

С ново поколение и преобразен народ, със съпротива на електронната мрежа, която ни улавя като мухи, надежда само чистото да се разлисти.

С ведри новини и мъжки вести да ни спохожда денят, без аплодисменти, само с голяма благодарност.

Във всеки стих, непринудено приземена и събудено вдъхновена, с нови предчувствия и символични прозрения, в търсене на морзовия ритъм, който бе изрекъл невъзможното за изричане: „Душата ми се моли, дете…”

Тоест, сърцето на Ваня Душева се моли единствено на небето, непораснало за всекиго дете.

Ваня Душева - острото перо на токчета. За да я носи по целия свят.

Чиста и проникновена сега и в бъдното.