Пенка Чернева

Телефонът звъни, та чак масичката под него подрънква. Имаше един литературен герой, който усещаше миризми по телефона.

Ало, чува се кадифен гласец и веднага му замирисва на ванилов пудинг. Една мусака с картофи го пита нещо си за оня ден. Коняк с пет звезди му се заканва, че ще види звезди посред бял ден…

Ох, май съм огладняла, онзи герой, ако не съм си го измислила, съвсем други аромати долавяше. Такъв изперкал звън може да се чуе, само ако от другата страна на жицата е тя. Нела настоява да узнае как съм. Никак не съм.

- А как си облечена? - не мирясва тя.

- Как да съм облечена в един най-обикновен скапан вторник?

- Скапан ти е, защото не си в подходящи дрехи, - отсича Нела. - Вторникът е силен и делови ден. Ерго: веднага слагай нещо червено.

Глупости, вчера като бях цялата в светлозелено и бяло, както повелява понеделникът, та да са отворени пред мен всички врати - да не би положението да беше по-различно! Отворени врати друг път!

- Знаеш ли, че понеделник рекъл на вторник да пита сряда дали четвъртък е бил там, когато петък казал на събота, че неделя е почивен ден…

- Не се вдетинявай, вземи се в ръце!

Ще се видим в сряда. Момент да погледна как трябва да бъда облечена. Шарено и наситенозелено. Фасулска работа. Къде ще се видим ли? В нашето кафене. Не в моето и не в нейното.

Аз имам едно малко заведение и тя има свое. Значи моето и нейното бият нашето, като в оня лаф. Обичаме да ходим там, на неутрална територия.

Аз пия кафето дълго с течна сметанка, тя го предпочита горещо с каничка мляко. Тия скръндзи от “нашето” дават бисквитки колкото нокът.

Развивам си свитъчето с късмета. „Вместо да се ядосваш, че розата има бодли, радвай се, че освен бодли, има и роза.” А мен все ме влече към бодлите.

Нела си налива мляко в кафето. Ха сега да те видя, късмет ниеден! „Не преживявайте всички подлости на света - погледнете хубавото, което е останало въпреки тях.”

Въпреки. Обичам тази дума, не помня каква част на речта се явяваше. Усмихвам се, въпреки. Ние с Нела, въпреки. Все се надцакваме, тя е по-добрата в това. И ме учи да търся и да завързвам полезни приятелства.

Изобщо тя дели приятелите на две групи: полезни и други. Аз определено съм от “и други”. Полза от мен никаква.

Сприятели се с един недодяланик, защото щял да й сложи безплатно желязната ограда на вилата. И той й я сложи.

Толерира една некадърница, защото ще й поправи безплатно онази рокля, нали я знаеш. И досега й се оправят подгъви, тегели, оверлози и така нататък. На какво ли се крепи нашето приятелство, при моята абсолютна безполезност?

На съседна маса избухва смях. Прочели са: „Преди да се оженя имах шест теории за възпитанието на децата. Сега имам шест деца и нито една теория.” Подпис: родител с житейски опит. Често прибягваме до шеговито авторство. Но не прекаляваме с анонимността.

Когато са собствени умотворения - иди дойди. Но не можеш да не подпишеш Достоевски под: „Без цел животът се задъхва.” Или да забравиш да отбележиш, че на Гьоте принадлежи: „Когато двама се карат, виновен е по-умният.” Макар че кафепиенето предполага по-лежерни послания.

И ние с Нела се стараем. Като не преставаме да се надцакваме.

Предполагам, че в малката печатничка има къртица. Аз напечатвам в ен-екземпляра „Щастието е взискателно като законна съпруга и вятърничаво като любовница”.

Уж случайно Нела прави в същата печатничка ен-екземпляра с „Който е бил щастлив в любовта, той не е имал никакво понятие за нея”.

Клиентите ни са в голяма степен едни и същи. В моето кафене предлагаме с кафето и Нелини късметчета. В нейното заведение вървят и моите така наречени послания. В “нашето” съвсем между другото хвърляме по две очи в чашите на кафепийците.

Опа! Декламация на съседна маса:

- „Най-добрият начин да постигнеш желаното е да го пренебрегнеш” - размахва късметчето си къдрокосо очилато момче.

- Нищо подобно, тъкмо напротив! „Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш” - опонира му друго момче с по-улегнал и мъжествен вид.

-Уау! - възкликва единствената им дама.

В този момент ми се иска да съм маймуна и да държа в ръката си портокал.

Нали знаете онази реклама: неочаквано сочни парчета портокал в … След глътката следва „уау!” и - сякаш и тя подразнена от ненашенското междуметие - една маймуна цапва с портокал по главата пиещия чуждопоклонник. Хак му е.

Но по-същественият ни проблем на нас с Нела е, че се е появил съперник-конкурент. Как не сме се сетили и ние да сложим „Всички права запазени”!

И как и през ум не ни е минавало, че двете всъщност сме съпернички.
Нела - съперничка?! Айде стига! Кръщавали са ни заедно, попът е топвал в един и същи купел голите ни невръстни дупета.

Заедно учихме, заедно изкласихме. После се загубихме из университетите в големия град. Докато в един прекрасен ден тя не ми смрази кръвта по телефона:

- Спасявай ме, умирам!

Умираше от любов, бебето било на път, а любимият й си хванал пътя.

Дълго умувахме какво да сторим, накрая аз, като божем по-речовита, грабнах писалката. Надминах себе си, сама ронех сълзи, докато пиша.

И нейничкият се върна. Може пък и моите думи да са дръпнали някаква неведома струнчица, кой знае.

Бебе не се появи, бракът на Нела не потръгна. Моят, чуках на дърво, бе наред, само дето все избирахме момента да се потрудим за наследник.

„Няма драма в любовта. Драмата е само в отсъствието на любов” - напечатах аз по някое време в ен-екземпляра.

Нела не закъсня да ме надиграе: „Да обичаш означава да обожаваш все повече и повече този, който го заслужава все по-малко и по-малко”.

Трябва да проучим кой ни подлива вода с късметчетата.

На тръгване тя заръча:

- Не забравяй, утре е четвъртък: царско червено или царско синьо, защото…

- Мини направо на петък, ако обичаш. Допитвайте се до госпожа Нела, мили дами, тя ще тълкува вашите сънища, ще ви даде добър съвет, нейните контакти с необясними сили ще ви окуражават при трудности и засечки всякакви…

- Престани, моля те!

Мъжът ми загина в четвъртък. В петък /розово, небесносиньо, светлолилаво - може би в този ден ще спечелите - или разбиете? - нечие сърце/ научих, че е бързал към нея.

Моят законен Стоил и неговата незаконна Нела се срещали всеки четвъртък…

В събота ще отслужваме панихида. С Нела ще се облечем в тъмни цветове - „те ще бъдат в контакт със сили, които ще ви простят и помогнат”.

В неделя - оранжево, жълто, златисто.

А понеделник ще отвори пред мен всички врати…