Георги Майоров

Познавам Тодор Згуров още от времето, когато беше директор на регионалната библиотека в Смолян. Той има възторжен дух, но не е от сбързаните писатели.

Не прави планове колко книги да издаде, а чака перото да назрее по дадена тема и тогава да потърси мастилото.

Така наплодява дузина книги със сигурно зачатие, а някой би казал - библиотеката му е в ръцете, какво се оглежда и чака.

Темите на неговите книги не са далече от родния му край. Маята за тях е втасвала още от детството му, с героиката на славния полковник Владимир Серафимов, който със своя полк обръща в бягство цялата дивизия на Енвер паша и я набутва в Бяло море да си пере шалварите.

Свидетел и активен участник до наши дни за въздигане на Смолянския регион от тежкото минало, за изграждането на новия център след събирането на трите села - Смолян, Райково и Устово, в един град с по-голяма перспектива за развитие. Допринася също за устойчивото развитие на смолянския край.

Координатор и ръководител на проекти по програми на Европейския съюз и други страни за културни процеси и планински региони.

Наред с обществената дейност, никога не е забравял дълга към перото. Сега в ръцете си държа книгите му „Дарове от планината” (2023) и „Небесна пътека” (2024).

От древността нашата земя е гледала към небето, но не да й капне нещо оттам, а да прозре бъдното, това важи и за Родопите.

Там Тодор Згуров избистря своето творчество и какво сам ще допринесе за общото благо. Стремежът му е да онагледи проблемите, досегашния опит в планинските райони и какви са най-полезните решения.

Той защитава тезата, че планината е богата със своето разнообразие и всяко нейно благо да се използва разумно. Като младата култура за района отпреди век - картофопроизводството. Традиционно е и тютюнопроизводството.

Новите бързи съобщения и пътища позволяват да се разгръщат усилия за по-големи добиви от редките плодове - ягоди, арония, дребноплоден дрян, къпини, касис, космическата храна - горска боровинка, дилянка (валериана), лен, мурсалски чай. Всички те предоставят възможности за внедряването им на широк фронт.

Друго голямо богатство са лечебните билки - жълт кантарион, коприва, лайка, мащерка, очанка, маточина, иглика, хмел. В селищата Югово и Наречен са отглеждани промишлено и рози.

Не са за подценяване лозата, орехът и лешникът, достойна за уважение е и шипката, черният бъз, възможни са цели плантации.

Гората е не само икономика, а и защита от големи наводнения. Неслучайно от векове се слави в песни. Лесовъдство, производство на борово масло, производство на мебели.

Разумно да използваме естествените източници на енергия и минералите, водата, вятъра, слънцето, разгръщане на туризма и културните развлечения.

Публицистичното перо на Тодор Згуров се откроява със своя търсачески нюх и умението да поднесе полезна информация за икономическото замогване на Родопите и други планински райони.

Втората книга „Небесна пътека” съдържа лиричните изповеди на този родопски глас.

Приземени стихове за природа и хора, небесни прозрения за живота и бита, за сезоните, за родопската хубост и красоти по света, за билки и тревки, за лечебната любов, за истини и история, за копнеж, за извисяване редом с планината, за пъстрата земя и звездното небе, осланени мечти, душевни акорди, за бедност и лекокрило съзряване, за знатно майсторство, за растеж и погибел.

Писателят Тодор Згуров и със своята поезия прокарва земна пътека за следване и небесни видения за духовен растеж.

Той дописва нови редове за едно обаятелно бъдеще на Родопите, не само мечтано, но и сбъдвано. В днешния и утрешен ден. Прозрения, които ни окрилят непрестанно към Орфеевата светлина на бъдното.

Нека перото на Тодор Згуров остане неувяхващо в българската литература.