Петър Горянски

Една значителна част от българските писатели са следили с жив интерес епическите борби, които македонското освободително движение е водило за националната и икономическа независимост на Македония.

Нещо повече: някои от тях с пушка и перо са бродили из непристъпните усои на планините, за да будят заспалото народно съзнание и да активизират широките маси, спечелвайки ги за делото на Македония.

И интересното е, че писатели като Пею Яворов и Васил Пундев се увличат от революционното движение, стават негови активни апостоли и дейци, без да бъдат по произход от Македония.

Техният неспокоен творчески темперамент не може да се примири с робската участ на цял един народ и те тръгват по стръмния път на революционната борба, за да внесат своята дан на заслуга във всенародното дело.

Пею Яворов редактираше нелегалното издание на в-к „Свобода или смърт” и, като активен сподвижник на безсмъртния Гоце Делчев, преброди македонските планини, разнасяйки навсякъде искрите на вдъхновеното си слово.

Неговият събрат, големият литературен критик Васил Пундев с пушка отстояваше позициите на революционното движение в Македония и падна прострелян от ръката на братоубиеца като редактор на в-к „Вардар”.

Тия две големи фигури не само, че се едни от първите представители на художествената ни литература, но и със своето честно народно труженичество дадоха пример на героичен подвиг и върховна саможертва.

Покрай това активно участие на няколко писатели в делото на революционна Македония, други възсъздадоха в художествените си творби нейния бит, природни красоти и пр.

Иван Вазов не остана безучастен зрител към съдбата на македонските българи. В една значителна част от своите стихове и разкази той въплъти техните копнежи, скърби и устрем към свободен живот.

Чрез тях най-големият наш поет се приобщи към трагедията на Македония, приемайки голямото народно страдание като свое.

Кирил Христов, който гради много от своите стихотворения върху мотиви, взети направо от македонската народна песен, в драмата „Охридска девойка” възсъздава интересни сцени от бита на Македония.

Вярно е, че в последно време Кирил Христов с няколко епиграми остро нападна македонските българи, но той впоследствие декларира, че се отказва от тях, заставайки отново на предишните си позиции.

Големият роман „Роби”, от Антон Страшимиров е ценен принос към опознаване на македонското движение.

Върху плътния колорит на народния бит авторът е обрисувал със смелия замах на голям белетрист революционните борби, чиито представители са дадени с нужната психологическа задълбоченост в характерите им и мотивировка в постъпките им.

Поради различната социална среда, от която изхождат почти всички герои на романа „Роби”, те се явяват и изразители на разните идейни тенденции в революционното движение.

Пею Яворов в „Хайдушки копнения” и в биографията на Гоце Делчев дава една жива и вярна картина на революционните борби в Македония.

Като непосредствен зрител и активен деец в македонското движение, той е успял да долови характерното, типичното за него, предавайки го правдиво и главно художествено.

Някои от младите поети и белетристи също възсъздават в рамките на романа, разказа, стиховете и критическите етюди бита и борбите на македонските българи.

Никола Джеров в своите няколко книги с разкази и стихове затвърди името си на вдъхновен певец на Македония. Особено в стихотворния сборник „Пролет край езерото” той проявява едно оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на красивата македонска природа.

Свежото и неподправено чувство, в което трепти една сподавена меланхолия, правят от неговите стихове вдъхновени песни, изпети в мигове на пълно приобщаване с нерадостната съдба на Македония.

Георги Томалевски в студията си „Душата на Македония” раздипли бита на македонските българи, за да определи основните линии на неговия психологически строеж.

Тая книга, написана с проникновение и задълбоченост, е ценно указание при определяне физиономичното, строго националното у македонските българи.

Димитър Спространов гради своите разкази от сборника „Край огнището” главно върху бита на македонските българи, разгъвайки всичко онова, което е свързано с него.

Писателите П. Завоев, Д. Талев, К. Константинов, Ив. Мирчев, П. Михайлов, М. Петканова и др. също отразяват в художествените си творби живота и борбите на македонските българи.

Но над всички писатели израства безсмъртният образ на Любомир Весов, който на дело въплъти поетическите си откровения.

Така щрихово набелязани ония писатели, които са проявили към делото на Македония, не е трудно да се определят и преобладаващите тенденции в техните художествени творби. Но това ще бъде предмет на друга статия.

———————-

в. „Македонско слово”, бр. 4, 28.12.1935 г.