Христо Черняев

Освен, че четох със захлас новата книга на Тодорина Гърдева „Стръкчета живот”, в паметта ми се врязаха дълбоко редица моменти от поместените в нея разкази.

Това недвусмислено сочи, че авторката не просто разказва събития и случки, но творческото й вълнение в тях е огряно от истинност и човешка любов.

Такъв творчески подход не само извисява творбите и ги прави привлекателни, но ги характеризира като стойностни писателски изяви. Като бисери греят редица места в книгата и осмислят същността на разказите.

Например в разказа „От любов и главнята разцъфтява”, като философско осмисляне на идеята си, Тодорина Гърдева пише:

„Защото - поясняваше дядо - да разделиш влюбени е по-голям грях даже от убийството” или „Моят невероятен баща, когато тръгвах на работа, ме изпрати с такъв съвет: „Няма твоя и чужда работа. Просто има работа и тя трябва да се свърши така, че най-напред ти да си я харесваш. Така работи!”

Другаде Тодорина Гърдева споделя: „За мен литературата и изкуството са вълшебството на човешкия дух. Подвластна съм на магията им още от най-ранно детство. Семейство, училище, среда - всичко през годините ме водеше към тях.”

Пишейки за редица български писатели и творци, тя ги представя по един строг и точен начин: „Та Вазов е буквар и енциклопедия по родолюбие, памет и съвест… Не, не може да остарее най-отечественият писател на България! Времето минава край него, без да го докосен, защото Вазов не е следа, а епоха. И вечен учител!”

С много верни и точни щрихи е обрисуван един от най-етичните ни писатели, когото тя нарича „Рицарят Емил Манов”: „За другарите си разказваше с вълнение и обич, за себе си никога! Не съм го чувала да казва „Аз”.

„Стръкчета живот” е своеобразно продължение на книгата „Незагърбени спомени”. Както предишната, така и тази книга, още с първите страници грабва читателя.

Една част от творбите са споменни, други - литературни портрети на известни писатели. Те постигат своята художествена стойност благодарение на дарбата на авторката и на онази естествена интимност, присъща на прочувственото й перо, на онази, бих казал, топлота, която пронизва цялата книга „Стръкчета живот”.

Мисля, че това е ярък израз на преклонението на авторката към човешкото, възвишеното, както и силната й святост и обич към живота.

Творбите от книгата „Стръкчета живот” ни водят към много съдбоносни посоки: към някогашната одисея на българина от Южна Добруджа, към пламъците на Илинден, към съвременния български ден, към далечните гурбетчийски предели на децата ни..

Основна тема, обаче, е неизменно БЪЛГАРИЯ, българското! Според мен, едни от най-хубавите творби книгата са: „О любов и главнята разцъфтява”, „В пожарите на Илинден”, „Кутишката”, „Американката от Лос Анжелис”, „Ружи, ружи, бели ружи”, „Заръка към демокрацията”, „Рози и още нещо”.

Втората част на книгата „Стръкчета живот” съдържа литературни портрети, редица от които са блестящи.

В тях Тодорина Гърдева с верен аналитичен поглед ни въвежда в тълкуването на интересни житейски и творчески моменти от биографията на творците. В тази трудна естетическа територия, авторката се е справила чудесно.

Пред нас оживяват обаятелните творчески образи на Иван Вазов, на Емил Манов, на Радой Ралин, на Никола Радев, на Дарина Герова.

В тази част на книгата ми направи много силно впечатление разказът „Път към звездите” за големия актьор Кирил Господинов, останал незабравим с филмите „Тримата от запаса”, „Баш майстора” и други.

И, о, Боже - чак сега разбирам, че всъщност Тодорина Гърдева разказва за своя доведен брат Кирил Господинов, който вече не е между живите. Но с какъв трепет е написан този портрет! И с какво вълнение се чете! Браво, Тодорина!!! Браво на одухотвореното ти писателско перо!

Привличат и силно вълнуват литературните портрети „Рицарят Емил Манов”, „Радой Ралин в моите спомени”, „Никола Радев - висока вълна в българската проза”, „Под небето на София”, „Америко, Америко - много повече от пътепис”.

Какво е характерно за творчеството на Тодорина Гърдева? Както в предишната книга „Незагърбени спомени”, така и в „Стръкчета живот” тя ярко изявява своя поглед към света.

Нейните творби греят от родолюбие. В тях има нещо много свято и много българско! Те ни привличат и покоряват с една пословична човещина, нравственост и правдивост.

Те са земни и искрени. В тях няма прашинка фалш или поза. Всичко това извисява творбите и потвърждава нещо важно и основно - творчеството на Тодорина Гърдева е стоплено от голямата й обич към живота.