Петър Анастасов

След толкова
възторжени приятелства
и състрадателни предателства
в едно и също време,

след пеперудения шемет
на толкова неискрени момичета,
които ме четяха,
но не ме обичаха,

след отмъстителната вярност
на толкова омъжени жени,
които с ласкаво ожесточение
разпъваха на кръст
безпаметния ми живот,

след мимолетния ми сговор
с объркания мой народ,
обезумял от страх и предпочел
да бъде не орел,
а прилеп,

единствено
поезията ме закриля!

Под ангелското й крило притихнал,
отново пиша забранени стихове
и те ми дават сила
да не коленича
пред царя, или краля или вожда.

И нося гордо хералдическия знак на лира.
И се опивам от неистовата жажда
във времето да се разхождам,
да умирам
и да се прераждам!