ПРОЛЕТ
ПРОЛЕТ
Окръглен от внезапна синева,
денят допърха на крило на птиче
и всяка пъпка, клонка и трева
с една извечна пролет се закичи.
И аз - на много пролети момче,
като прашец раздухан, но потребен,
осъмнах в чашка на едно цветче.
И в нежността му разпознавам тебе.
ОПУС 118
Тя беше блян и зов. Тя беше птица.
Изпърха покрай мен и отлетя.
Бе първото ми влюбване - Зорница.
И моята поличба стана тя.
Неутолимо и до днешна дата
душата ми не спира да тъжи
за женската пленителност, която
е моя, но не ми принадлежи…
КОПНЕЖ
Зовеш ли ме? Готова ли си вече
за първия ни пир на любовта?
Преброждам през съмненията вечер,
а денем се препъвам в радостта.
И ето че сега пристигам. Ето
с мечтата си докосвам те почти.
Но спирам в миг на крачка от сърцето.
Без дъх останах… Направи я ти!
ОПУС 139
Между пагубни страсти, омрази,
лакомия, сълзи, суета,
фойерверки и крясъци празни,
аз открих и избрах обичта.
И в живота, на пъкъл приличащ,
проумях как се става щастлив.
Колко дивно било да обичаш!
Колко просто било да си жив!
БОГОЯВЛЕНИЕ
Благ ангел заранта ми се яви
като сълза, нощувала в окото.
В повой от облак слънцето кърви -
днес вярата кръщава Рождеството.
Което съм мечтал, съм измечтал.
Оттук нататък Бог да разпорежда.
Платил съм всеки изгрев с косъм бял
и всеки залез с по една надежда.
ПИТАМ СЕ
Не си ли ти трънливият хомот
на най-щастливата самоизмама?
На ъгъла на моя щур живот
безпаметно те чакам. Теб те няма.
Но все тъй омагьосан и готов
в душата си да стъпча ум и разум,
стоя като наказан за любов.
А може би и от любов наказан.
