Христо Черняев

Златка Караманова притежава силна краеведческа страст, което доказа още в предишната си книга „Хлябово от древността до наши дни”.

Това проличава и в обемистата й книга „Родовете на село Хлябово”, в която тя отново се връща към будното селище, което заема особено място в Сакар планина.

В нея с изследователска точност тя не само е проследила родословните корени и клони на цял низ от родове, но давайки кратки характеристики за тях, е успяла да създаде една интересна галерия от образи с техните колоритни съдби и нрави, с техните дела и въжделения.

На много места Златка Караманова е изразила свои оригинални разсъждения, което прави книгата привлекателна. В нея са включени и редица сакарски народни песин, предания, легенди, пословици и спомени, отразяващи самобитността и богатата душевност на обитателите на Сакар планина.

Книгата „Родовете на село Хлябово” е изпъстрена и с графики и схеми, както и със съпоставки в исторически и съвременен аспект. Има и речник на непознати думи.

Освен че описва редица сакарски обреди, както и занаяти, Златка Караманова на много места фиксира и различни случки и факти от рода на „баба Елена е донесла от Одрин лоза, която е още свежа, а е на 150 години”, или (като споменава за войните) - „В продължение на 3-4 години в селото са почернени над 50 къщи”.

Научаваме също, че в Хлябово някога се е укривал Кара Кольо - прочутият войвода и байрактар на Индже войвода. В Хлябово през 1713 година, след разгрома си във войната с Русия, е пребивавал шведският крал Карл ХІІ.

В страниците на книгата не са забравени и известните хлябовски народни лечители - знахари, церители, баячки, гледачки.

С основателна тревога Златка Караманова пише: „В началото на 21 век за тринадесет години в селото с раждат 18 деца, като половината са на временни жители (приходящи цигани). За пръв път в 120-годишната си история хлябовското основно училище е застрашено от закриване.”

А като споменава за съседното Сакарци, в околностите на което има 80 долмена, тя споделя, че през 1952 г. селото е брояло 250 жители, а сега в него живеят само 11 души; там от 20 години насам не се е родило дете.

Цели десет години е вложила в своята краеведческа и изследователска дейност Златка Караманова, за да се появи на бял свят книгата й „Родовете на Хлябово”.

Едно сериозно и благородно дело, в което тя се явява летописец на своето родно селище и на бита и нравите на жителите на този прелестен Сакарски край.

И напълно уместни и верни са думите на Таня Караманова от предговора към книгата:

„Търсенето на корена е не само опит да познаем и намерим себе си, а и отговорност към всички, които наследяваме. В този ред на мисли книгата на Златка Караманова „Родовете на село Хлябово” е не просто изследователски или литературен факт. Тя е културологчен опит за осмисляне и съхранение на събитийни, психологически и цивилизационни пластове. Родовата памет, без която всеки от нас е дърво без корен, е изследвана в историята на над 130 значими с присъствието си хлябовски родове… И под перото на Златка Караманова увлекателно се редят факти и събития, не само познавателни, но и осмислящи историята.”