Димитър Осинин

откъс

Из дебри зли на нищетата
ний идем черно настървени:
пред ваште домове богати
не ще спънеме смутено.
Ний носим воля безгранична
и наший марш е гръм столетен,
тежим от бленове първични,
от смисъла на вековете.
И ваште градове разплути
от зло, разврат и отчаяние,
в потока наш ще се порутят,
та възродени да въстанат.
И вашата култура жалка,
на Рим подобие далечно,
ще бъде стъклена игралка
на нашата шега сърдечна.
Целунали земята родна,
ний ще запретнеме ръкави,
в първична почва, първородна,
да сеем нов живот и нрави.
Из дебри - нощ на нищетата
ще дойдем ние, нови хуни,
но неподкупни с плът и злато,
и многостранни, многострунни.
О, треперете, изтощени,
потъвайте в разврат и вино -
това, с което сте родени,
не ще се в пътя ви размине.

————————-

сп. „Нов път”, г. 2, кн. 9, 1 февруари 1925 г.