ПРЕД ЗИМА
ПРЕД ЗИМА
Като сън минаха дните -
летните безгрижни дни.
Люта зима ще изпрати
скоро вихри и мъгли.
Няма глъч ни смях в гората
нито песен да звъни,
само врани грозно грачат
тук останали сами.
Билки, цветенца умряха -
тях срази ги есента,
вятър леден ги затрупа
със увехнали листа…
—————
сп. „Детски живот”, г. 15, бр. 2, 1945-1946 г. Четвърти вариант на стихотворението, публикувано по-рано под заглавие „Есен иде”, сп. „Светулка”, кн. 7, 1923 г., „Зима иде”, сп. „Светулка”, кн. 10, 1923 г. и „Пред зима”, сп. „Детски живот”, кн. 3, 1936-1937 г. бел. ред.
ПРОЛЕТ ПОД БАЛКАНА
С усмивка кротка от небето
погали Слънчо благ земята, -
в лъки, горички, по полето
отново цъфнаха цветята.
И трепна радостен Балкана,
сребриста ризница съблече -
и злак - зелените одежди
засмян раздипли и облече.
В градини плодните дръвчета
със цвят отрупаха се цели, -
и в нови, грейнаха премени -
златисти, розови и бели.
Бръмчат във цъфналите клони
безброй пчелици работливи,
и пойни птиченца прелитат
и пеят в клоните щастливи.
Топят се преспите последни
в усои тъмни, в падините -
потоци буйни и пенливи
със шум се спущат в долините.
Тъй светят ведрите простори
и чист е куполът небесен!
Навред килими пъстроцветни
и звън, ухание и песен.
—————
сп. „Детски живот”, г. 15, бр. 6, 1945-1946 г.
