Иван Енчев

Отзвук за стихосбирката „Жива” (2026) от Живка Барова

След стихосбирката „Забързана към залеза” (2025), наскоро я последва новият поетичен сборник на Живка Барова „Жива” (Изд. „Палмира”, Стара Загора, 2026. Редактор - Йордан Атанасов. Дизайн - Ралица Върбанова).

Още от пръв поглед изданието впечатлява с изящния си полиграфичен вид и ни подсеща, че в тази книга нищо не е включено случайно, без строго прецизирания общ замисъл на съдържанието на поетичните текстове.

Кориците са с доминиращ зелен цвят - символът на живота, съвсем уместно подчертаващ жизнеността на заглавието.

От лицевата корица свойски ни посреща фотография на самата поетеса, седнала по турски на буйна планинска морава в подножието на скалист връх. Тя сякаш ни приканва да приседнем и ние при нея, съвсем непринудено да ни довери мигове от своя разнообразен духовен свят.

В началото на четвърта корица сред празнични букети от литературни премиери са поместени факсимилета на челни корици на предходните стихосбирки на Живка Барова: „Късчета душа” (2021), „Перо от ангел” (2022), „Житейско петолиние” (2022), „Терапия против самота” (2023), „120 удара на сърцето” (2024), „Забързана към залеза” (2025) и хумористичните разкази „Намигване” (2025).

Под тази книжна лавица, издържана в разжарения цвят на алените изгреви, без заглавие е възпроизведен целият текст на стихотворението от раздела „Листопад”, озаглавено с библейския цитат от Иисус Христос: „Аз съм пътят и истината, и животът”.

Тази изповед изпъква като духовен многосекторен светофар на най-оживеното житейско кръстовище на авторката. От неговите пулсиращо редуващи се светлини тръгват духовните направления и посоки на преобладаващата част от творбите в сборника.

Точно тук поетесата споделя всичката си горест, която е събирала дълги години по своя житейски път:

Сега се чудя как съм оцеляла,
но в тоз живот заслужих всеки миг
и с цялата си мъдрост съм разбрала -
човещината прави те велик!

Сборникът е задушевен поетичен дневник, който съдържа пет лирически раздела, отразяващи преживявания и впечатления от емоционалния свят на авторката. Добавен е и един албум от споделени мигове в снимки.

Всеки от тези прецизно организирани монолитни раздели заслужава отделен анализ, но тук ги представяме в по-сгъстен вид. Като кристален мед, изстискан из пълна пита от грижовно отгледан летен пчелен кошер.

Първият раздел има кратко и категорично заглавие: „Жива съм”. То не търпи никакви недомлъвки. Обединява творби, които изразяват възторга на лирическия субект от всестранните плодотворни проявления на живота в ежедневието.

Не е случайно, че твърде често в текстовете се използва думата „живот” във всички нейни разновидности. Тя е като Полярната звезда сред нощното небе на житейския небосклон на лирическата героиня.

Откровенията започват с честен конкретен благослов на земното ни съществувание:

Благодаря ти, Боже,
че ме има,
че ме закърми със живот…
(„Благодаря ти, Боже”)

През всичките етапи на нашето битие най-съществено е да не забравяме, че ходът на житейския ни път не е подвластен само от страничните обстоятелства. Той зависи и от нашата воля и сила да го оценяваме мъдро, защото „има слънце и през есента”.

Лирическата героиня е трезво мислеща жена, майка и поетеса. Тя, за да има кураж да преодолява всички препятствия по пътя си през есенните предизвикателства, в минути на усамотение честно признава на себе си:

Дете съм аз - на моите години,
учудващо запазило искрата.
Наивна съм, но който ме подмине
във трудностите - губи си душата.
(„Наивна”)

Точно в този раздел най-ярко се чувства заразителната виталност и жизнерадост, които струят от повечето творби в сборника.

Особено в „Жива”, „Смисъл”, „Пламъчето”, „Пулсът на Живота”, „Сила”, „Пролет в есента”, „Надежда”, „Катедрала”, „Юбилейно”, „Въгленчета в душата” и др.

Впечатляващи са лъчезарните чувства, изразени със съвсем откровените ежедневни слова за благодарност към всяко земно разсъмване в есента на живота:

Добро утро, Утро - ти ме събуди,
усещам кръвта как пулсира във мен,
ти ми донесе поредното чудо -
жива съм още, здравей ти, нов ден!
(„Добро утро, Утро!”)

Със събирателното откровение „Човекът в мен” е озаглавен вторият раздел на сборника. Тук си дават среща размислите и обобщенията на поетесата за нейната собствена човешка същност. Тя при всички житейски обстоятелства се стреми да е в съзвучие с обществено приемливия морал и етика.

Аз съм кошута,
преследвана в тъмна гора.
ЧОВЕКЪТ В МЕН
предпочита пред фалша
да чувства. Да има душа!
(„Човекът в мен”)

Все тези морално-етични норми изразяват откровенията „Свобода”, „Разпятие” „Лъвица”, „Женска природа”, „Възмездие”, „Орисана”…

Особено впечатляваща с откровеността си е последната творба на раздела „Изповед”. Тук с най-ярка алегорична метафоричност е показана духовната същност на лирическата героиня. (Осезателно е внушението за нейното припокриване с личността на авторката.)

Когато в утрото
на тихата роса
възкръсна със лъчите на дъгата,
на кръста ще е
моята душа
от праведни безбожници
разпната.

В своите хуманни духовни превъплъщения тя е ту пътека за недъгавите да проходят до олтара Господен, ту свещица, която сочи път на незрящите към изгрева, ту слънчева топлинка за премръзнали бездомници…

Но, както е речено и в Светото писание: никое добро не остава ненаказано. За всички добрини благодарността е само една химерна наивност. Много мъка, тъга и горчивина излъчват стиховете:

За да остана днес
съвсем без сили,
никому ненужна
и сама.

Третият раздел има съвсем доверително заглавие: „Думите са моето пристанище”, с посвещение на творците на изящното слово. И, както се изтъква в едно от началните стихотворения, дало име на целия раздел, с думите шега не бива.

Тук съвсем уместно е използвано мото от древния мъдрец Сенека: „Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб няма попътен вятър!”

Към дълбокото море на словесната необятност трябва да се тръгва не от скука на вяла клюкарска разговорка с чашка изстинало сутрешно кафе. За истинското творчество са нужни честна душа и открито самоотвержено сърце:

И трупах аз метафори и символи,
размахвах запетайките на кея,
пристанище от думи сътворявах
с ритъма на ямба и хорея.
….
Изградено от любов и камъни,
то ще ме спаси да оцелея…
(„Думите са моето пристанище”)

Овладяна мъдрост и житейска зрелост излъчват откровенията в „Лудост”, „Кармично”, „Божествена искра”, „Отплата”, „Поетите”, „Мисия”, „Преклонение” и немалко други текстове.

С чувство за точна художествена мярка е изградена творбата „Лебедова песен”. Съкровените признания следват едно след друго. Твърде въздействаща е завършващата не само това стихотворение, а и целия раздел поанта:

И моля се на Бог да продължава
в ръката моя да държи перо!
След нас по пътя нищо не остава,
ако не сътворяваме добро.

Ето че съвсем очаквано читателят се приобщава към отразените вълнения и творчески внушения на стихотворенията в четвъртия раздел. Той е отреден за сетивното въображение на поетесата за любовна лирика.

Заглавието „Флирт на душата” на тази група творби трябва да се възприема доста философски. Най-популярното тълкуване на думата „флирт” означава игриво поведение или лека любовна игра, насочена към физическо общуване между жената и мъжа. Тук преди всичко трябва да се има предвид не плътската, а духовната любов.

Човешкият копнеж за дълго мечтаната и търсена взаимна обич на душите е идейна сърцевина на основната част от текстовете в раздела.

„Най-тежко е, когато самотата / е постоянен и неканен гост.” - споделя поетесата. Към този размисъл водят „Самотност”, „Жажда”, „Препарирана обич”, „Решение” и др.

В противовес на тъжните чувства разделът завършва съвсем оптимистично с творбите „Солена роса”, „Спи спокойно”, „Ти си всичко” и др.

Последните няколко откровения са като светли слънчеви лъчи иззад облаците на неприветното ежедневие, изпълнено с лицемерие, завист, подлост и безчестие.

Те стоплят читателя с внушенията на искрени споделени чувства между лирическите субекти и внушават емпатия.

Ето само част от „Непреходна обич”. Творбата, която звучи като най-убедителния завършек на целия раздел:

Мигове общи сляха годините
и всеки нов изгрев бе наш благослов,
един до друг сме като делфините,
с души оцелели докрай чрез любов.

Късният залез лъчите протяга.
Облегнати заедно във старостта,
ние го чакаме двама на прага -
със спомени стари и нова мечта.

След унеса на любовните копнежи, мечти и радости като удар на гонг звучи експресивната дума „Листопад”, с която е озаглавен петият раздел на сборника.

И тук творбите съвсем образно отразяват трезвите вълнения на лирическата героиня.

Тя преживява с достойнство своята мъдро осъзната зряла възраст, макар и обвеяна от свирепи есенни ветрове от всички посоки на женското си ежедневие.

Твърде умело са подредени двете дузини откровения: „Балада за моя живот”, „Не смея да ти кажа”, „Врата”, „Пулсът на безвремието” и други.

Още във встъпителното стихотворение „А бях аз млада…” с лека горчивина, но без отчаяние, се споделя:

Сега събирам вече листопада,
а звезден прах косите посребри.

Светът е друг.
Умората попива
в снагата като есенна мъгла.
Но пак мечтая и съм още жива
от спомена ми луд за младостта.

Би звучало неубедително, ако не се припомнят тъмните весла на есенните облаци на неизбежните човешки страхове от застоя, самотата, смъртта и дебнещата неизвестност на бъдещето.

Но сезонът на листопада не е изпълнен само с досадни дъждове, лепкави мъгли и ледени слани.

И той си има своя чар, стига да го осъзнаеш с достолепието на своята мъдрост и поука от преживяната въртележка на живота.

Към тези оптимистични заключения ни приобщават заключителните творби на сборника „Сезонът на листопада”, „Не се срамувам”, „Ново начало” и някои други.

Честно е, че в уводното си обръщение към читателите авторката споделя чистосърдечни размисли за своята поезия: „Тя ме крепеше и поддържаше жива по стръмните пътеки на битието. Тя запълваше самотата ми и ме пренасяше в свят, който никой не може да ми отнеме. Така оцелях. За да отворя, макар и късно, душата си за хората.”

И по-късно допълва своето откровение: „Сега, когато годините напредват, а музата продължава да е моя приятелка и мой душеприказчик, реших отново да се покажа пред света.”

В стихотворното майсторство на Живка Барова не се привнасят гръмки фрази и изтъркани от употреба епитети, нито ефектни заклинания на препятствията в обществото и недружелюбната лична съдба.

То е с овладян творчески похват на непринудено общуване с читателя. Използваната лексика е изпълнена с богат емоционален заряд и изживяна житейска мъдрост, които възбуждат чувства, вълнения и изводи на съпричастност и спонтанна емпатия у всеки, който общува с тези поетични откровения.

С несъмнените си художествени качества доста обемистият поетичен сборник изпъква над множеството други книжлета, които непрекъснато заливат непретенциозния масов пазар на халтурата с настъпателна графомания, невзрачно съчинителство и необоснована претенция за поезия.

Тук всяка творба е прецизирана като струна на цигулка в добре настроения словесен оркестър на съответния раздел.

Композицията на изданието е твърде въздействаща със съчетаването на лирическите текстове с множество цветни фотографии.

Така съвсем образно се допълва общото художествено и морално-етично внушение на авторовите естетически идеи.

Четейки стихотворенията в сборника, примесени с единични или групови фотографии с други хора, читателят неусетно придобива чувството, че участва на авторски поетичен моноспектакъл на поетесата.

Като публика са показани многобройни нейни познати мъже и жени, повечето от които все изкушени от художественото слово.

Приятно е, че поредният поетичен сборник на Живка Барова „Жива” впечатлява с характерен естетически облик и овладяна мъдрост.

В съвременното ни свирепо и бездуховно време да създаваш такива естествено свежи лирически текстове е истинска житейска всеотдайност и творчески божи дар.