Димитър Светлин

Тръгна дядо по мъгла
да върви без очила.
Крачи дядо из гората
с малка брадвичка на пояс.
Тихо е, не духа вятър,
изовир шумоли в усоя.
А на купчини кафяви,
сякаш върху шума ланска,
край водицата балканска
храст
до храст
се е възправил.
Дядо много се зарадва,
с брадвичката се прокрадва
да окастри
тези храсти.
Нито клонче не отсече,
че това не бяха клони,
а такива вихрогони,
дето бягат надалече.
Дядо из гората крачи
и си дума: - Виж ти, значи
взех за клони във мъглата
на елените рогата.
Вече дядо по мъгла
не върви без очила.