КЪМ ЕДИНСТВО!
Много обществени работи и много начинания са били спъвани и осуетявани поради големите различия, които са се очертавали при тяхното разискване.
Няма повдиган въпрос у нас, който да не е страдал от тая болест.
И много хубави идеи са пропадали само за това, защото не са могли да се облекат в съответна форма и да им се намери среден път.
Непримиримостта на възгледите и упорството, с което се защитават от отделните групировки, но не у нас, са образцови.
При други условия, това би било едно ценно качество, но при нашите - се явява пакостно.
Защото не е достойнство да се самопровъзгласиш за общественик, да събереш група приятели около себе си и да разсъждаваш: това трябва да бъде така, онова трябва да стане тъй и пр., без да се държи сметка за общия интерес или за общите нужди.
Ако гражданите на едно населено място или на една отделна област по всеки повдигнат въпрос се разделят на безбройни групи и групички и ако всяка брани упорито правилността на своите разбирания и отхвърля надменно всички други - изходящи от други мeста, то ясно е, че в такъв случай самият въпрос се протака и усложнява и разрешението му или се забавя или пропада.
Това е едно явление доста често в нашия обществен живот. И доста печално. Но още по-печално е, че в много случаи отделните възгледи се налагат с оглед на личните интереси и домогвания на тоя или оня първенец. И така личнитe интереси и егоизъм вземат връх и увреждат на общото дело.
Когато по някой известен въпрос се явят повече мнения и разногласия, то не бива да се прахосва време и енергия в безполезни пререкания и да се изоставя същността на въпроса.
В съзнанието на гражданитe винаги трябва да господствува чувството за отговорност пред общото благо и всички въпроси да се разрешават така, че да се ползват болшинството от гражданитe, а не oтдeлнa група.
Ако всеки общественик и носител на мнение погледне така и на най-парливитe и болезнени въпроси, може да се очаква примирение. Защото нямa по-голям съюзник и по-реални връзки от общия народен интерес.
Но като говоря за пакостното влияние на многото „мнения” и „възгледи”, не желая да бъда разбран, че отричам ползата от критиката въобще. Не. Това би довeло до безсмислица.
Мисълта ми е, че трябва да става уеднаквяване на oтдeлнитe възгледи в името на добре разбраните обществени интереси и всеки въпрос да се разреши натам, иакъдето тегнат везнитe на общото благо.
Родопа има много нужди и болки от общ характер. И може би, нито по една нямa общо мнение.
Мисля, че е дошло време да заработим упорито, планово и предано за общитe интереси.
За това е нужно да надмогнем личнитe си страсти, да калим волитe си, да възпитаме у себе си чувство на социална правда и да станем единни.
Само чрез единство ние ще бъдем силни и справедливи! И само чрез единство ще разрешим наболелите родопски нужди!
——————————
сп. „Хоро”, г. 2, бр. 21, 15 януари 1937 г.
