Александра Очирова

превод: Надя Попова

***
Воюваха на предела
и в строя заставаха пак
те - сенките с вехти шинели.
Погълна следите им мрак,
изтри имена и неволи,
отнели живота им млад.
…А майките чакаха с жад
и да оцелеят се молеха…
Родени за обич и смях,
защо се затриха нахалост?
Защо гибелта всички тях
лиши ги от зрелост и старост?
И с кръв се омеси пръстта,
полегнаха в сухия троскот…
А живият лъч в утринта
с молитва опя ги пред Господ.
И руски покой се разля
навред, хоризонта окъпа
на тяхната родна земя,
която им беше тъй скъпа.

ПАМЕТНИКЪТ НА АЛЬОША

Имената са като звънчета
в паметта човешка. Светлина.
… Колко в бой погинали момчета
е отнесла страшната война.
Мраморни лица, но живи сякаш.
Постамент на живописен рът.
Ала няма мрака да прекрачат,
майка и Родина да съзрат.
И дано Омраза не надвие
паметта, със злоба и лъжи
втори път Героя да убием…
Моля се за нашите души.

***

Къде свещица да запаля за Русия,
за да намери моята земя покой?
Да знае майката, загубила сина си,
че ненапразно е загинал в бой?
Да помни внукът дядо и прадядо,
и припознал ги в жеравния стон,
да вкуси залъка на свободата,
но да се връща в майчиния дом
той жив и силен, със съдба красива,
да няма просяци пред нашите врати…
Къде свещица да запаля за Русия,
за да ни чуе Господ и да ни прости?

ОРЕЛ

Орлите не летят във ниското,
не се събират на ята.
Не славеева песен - писък е
гласът им. И сестра - смъртта.
Но като никой в полет шеметен
орелът на възбог кръжи,
животът гордо слял с победата…
И в нокти той света държи.