Румен Стоянов

Кастилският е официален език в 21 държави. Към тях следва да притурим самсите САЩ, ибо там го сборуват десетки милиони мъже, жени, мъжени, женомъже. Тъй че испаноезичието е огромната съвкупност от говорещи го, пък то включва и техните истории, култури, земи.

По настоящем това е втората най-преподавана чужда реч у нас. Важен принос за съществуващото положение има Катедрата по испанистика при Софийския университет „Св. Климент Охридски”, открита во лето миналовековно, 1961-о.

Знайно, св. св. Кирил и Методий са ни първописатели. Но преди тоя свой подвиг те са, изпреварващо, наши първопреводачи.

Тачейки презаслужено вечната им, тройно светла (писменост, първопреводчество, първописателство) памет, неволно подценяваме второто им деяние, а не бива да го правим, още повече щом те основополагащо обългаряват не какво да е, а Изборно Благовестие, сиреч подбрани части от Библията с оглед разпространение на Православието.

А това ще каже: преди наши буквоизкази да сътворяваме превеждаме. „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото” (Лука 1:1) позволява да наподобя, почтително, за книжовността ни: в начало беше преводът, и преводът беше у Кирила и Методия.

Тях папа Йоан Павел Втори (полският поет Карол Войтила) в 1985-а провъзгласи за небесни съпокровители на Европа.

Тъй че родното преводачество начева посред девети век и тая изключителна заслуга я има Църквата Майка, за което всички българи, включая безбожници, богохулници, сме й дълбоко задължени, че сме оцелели като народ.

За срам и позор, до ден днешен, по всичко личи вдругиденшен, послевдругиденшен, нямаме речник на българските преводачи, още по-малко история на превода.

Лесно можем да ги съставим, ако ги разделим по езици, народна мъдрост поучава: имаш ли цел, път ще намериш.

Та: защо нямаме цел, щом никой не я забранява, пък е и достйна? Безхаберие + мързелащина? Явно, та очевадно. Ала нека се придържам о заглавието.

Испанският разтвори щедро двери към една необхватима по измерения културна общност.

Троичната задружност испаноговорене, испаночетене, испанописане обдари владеещите ги с благодатен достъп до безчет всякакви сведения, художествени стойности, па какво ли не и с тоя начин преобогатихме себе си, включая нам околни.

Защото ако преведеш нещо или напишеш относно еди що, това не остава само твое достояние, обикновено бива ползвано и от ред още сънародници посредством осведомителните средства.

Така влизаме, пряко или косвено, из един внушителен дял от шара земен. Предимство, което ще нарека четирипосочно: опознаваме част от испаноезичността/света; чрез волно или неволно съпоставяне обогатяваме представата за себе си; така, въз основа на сравнение, разбираме по-точно и други етно-културни общности; изнасяме тукашни значимости.

Ради своя размер испаноезичната целокупност е впечатляващо разносъставна/разнообразна, примерно ацтеки, инки, маи.

Не владееш техните словесности, но чрез кастилския осъществяваш една твърде осезаема допирност с тях.

В тоя смисъл той е чудесен буквопосредник, водещ относително пряко до инакояче недостъпни поприща. Впрочем спомогна и за чувствително разширяване дипломатическите ни отношения, ибо вече разполагахме с испанисти, неколцина станаха дипломати, в това число двама посланика.

Упоменах Катедрата по испанистика, от първи й набор съм. Тя бе несъмнена последица от идеологическо-политическа-стопанска необходимост.

Фидел Кастро бе възгласил, че оглавяваната от него революция ще бъде социалистическа и го вменяваше на страните, стопанисвани от Съветския съюз, че техен спешен интернационалистически дълг е да й оказват всестранна помощ: до тогава не бе имало социалистическа държава в Западното полукълбо и то досам козята брадица на Чичо Сам.

Значи ставаше дума за нечуван, зашеметяващо победоносен скок на марксизма-ленинизма. А какъв братски народ ти е оня, за когото до тогава нищинко не знаеш, започвайки от говора му.

Тая бърза повеля да проучим настоящето и миналото на далечния Остров роди Катедрата. Съставяха я, Бог да ги прости, двоица: пенсионираният професор Тома Ст. Томов, основал две катедри в същото висше училище (френска, италианска) и младата, родена в Аржентина Емилия Ценкова.

Той ни преподаваше всички теоретични предмети, а тя водеше заниманията по езика. Библиотека въобще нямаше. Но въпреки очевадните затруднения Катедрата даде в началните ония времена осезаем тласък на родната испаноезичност, даже, вземайки пред вид дотогавашното й състояние, бих го нарекъл силен, осъществяван от ежегодните випуски.

Не възнамерявам да подхвана широк преглед на катедрените заслуги в развитието на отечествената испанистика и връзките ни с испаноезичието.

Ще упомена тук онова, от което лично аз съм част, пък никой никога не го е засягал и мисля, че не трябва да го премълчаваме (защо, мигар е лъжа или срамотност?), напротив, нужно е да го схващаме, изтъкваме. И е следното.

Испанистиката у нас проправи път към четири ней сродни поприща: португалистика, бразилистика, каталонистика, галисистика. Вземайки пред вид големите сходства между техните езици, а също испанистката преднина, естествено е да очакваме такъв развой, няма нищо изненадващо, още по-малко чудно.

Ако все пак случаят буди почуда, то е неосъзнаването му. Лично аз съм изживял въпросния преход и не искам да го потулвам, за какво?, неблагодарността съвсем не е добродетел.

Бидейки стипендиант и следващ в Хаванския университет, завърших четирисеместриален вечерен курс по португалски в езиковата школа „Хосе Марти”.

Значи от испанист, без да го изоставям, кривнах към португалист, две дини под една мишница.

Изкарах с три престоя общо десет години на работа в дипломатическото ни представителство в Рио де Жанейро и новата столица, бях дори временно управляващ посолство.

Шест години след окончателното ми завръщане Университетът на гр. Бразилия, в който бях преподавал пет семестъра безплатно, ме обяви за свой почетен доктор (2012).

Тоест единственият българин с това звание в Латинска Америка започва като испанист. Така е и при други първи наши португалисти.

Нали португалистиката има за свой дял бразилистиката, уточнението важи също и за втората.

Не по-различно е положението и с каталонистика, галисистика.

И тъй: българската испанистика е родила четири щерки, нека го с признателност и добро помним.