ЗВЕЗДЕН ХИМН
ЗВЕЗДЕН ХИМН
Съдете ни дали сме смели
в живота ни неповторим,
не с туй, което сме превзели,
а към което се стремим.
Една съдба ни хвърля в мрака
на среща на добро и зло,
с ламтеж, по-пъргав от размаха
на носещото ни крило.
И лудост яростна ни гони
да видим - още в този час! -
как утрешните небосклони
ще чезнат някъде зад нас.
Привличат ни пространства голи,
където мълнии пламтят
като загадъчни пароли,
зовящи на живот и смърт.
И ний политаме готови
да паднем в огнената сеч…
Ний търсим нашите гробове
от люлките ни по-далеч -
във непристъпните простори,
по най-рискования път…
Нагоре! Още по-нагоре!
Докрай звездите! И - отвъд!
1984
БУРЕВЕСТНИКЪТ
На жена ми
Край океана
от скалата,
от най-непридирчивата цепнатина,
презрително той слуша тишината.
Това безмълвно нищо тишина…
Но ето -
чайките се връщат с тревожен крясък!
Но ето -
кипва тъмният прибой със страшен трясък!
Но ето -
ветровете се развихрят с грозен бяс!
Това е неговият час!
И той излита право срещу урагана
в пукнатината между океана
и срутващото се небе.
Сам, без свидетели гребе,
така че няма кой да ни разправи
как в хаоса от гръмотевичната жила
и ветрове, с които никой океан не може
да се справи,
той устоява с две крила!
На връщане залита смъртно,
залита безнадеждно уморен
и води бавно по небето мътно
като дете изплашения ден…
И рухва върху своята скала…
А чайките крещят окуражени:
те виждат, че вълните са смирени,
и пак си спомнят, че са със крила!
1963
***
Наричат ни народ - певец чудесен.
В кръвта си, казват, носим песента.
Защото сме проливали кръвта си с песен!
Защото сме надпявали смъртта!
1970
РАЗМИСЪЛ
Живея в адажио. То значи -
живея ранно есенно. С тъга -
усмихнат сам на себе си, така че
не е възможно да я отрека.
Попътните ми радости са редки,
но как е дивно чувството за път!
От ден на ден по-тежки равносметки,
където само загуби личат.
От ден на ден по-близко до покоя,
във който ще остана вечно сам.
Затуй не искам вече нищо мое
освен онуй, което ще раздам.
А нищото е малко по-нататък.
Почти отвъд. Без въздух и без брод.
Не жаля аз, животът че е кратък.
Достатъчен е, ако е живот!
1984
РЕПЛИКА 2
Вийказвате, че всяка нощ убива
и сваля в своя гроб от мрак деня…
А според мен нощта редовно бива
осъждана на смърт чрез светлина -
и както открай време е прието,
екзекутирането става призори…
Разсъмването славя аз, което
приижда в ден над нас да изгори!
И полудяла от безброй въпроси
и със забрадка от вдовишки мрак,
глвата на планетата се носи
към съмване!
Към съмване все пак!
ПОЕТ
Проникнах в тайни съкровени,
чиято власт над вас расте:
за съвършенство сте родени!
Ще бъдете!… Сега не сте.
Сега на всичко сте способни!
Но в сносен и несносен час
оставайте себеподобни
каквото и да става с вас!
Сега сте бедни, нищи, клети!
И - щом грехът е вездесъш -
грешете - но със страст грешете!
А равнодушно - ни веднъж!
Бъдете роби на заблуда,
но не бъдете в миг дори
великодушни по принуда
и от безсилие - добри.
И ако мъка ви прегърби,
и ви сломи злочестина -
умирайте от чужди скърби,
но не от собствена вина!
Достойнството най-голямо
се крие риска най-голям!
Не искам да говоря само.
Аз искам пример да ви дам -
със песните, които пея
по-горестно от ден на ден,
със себе си - дорде живея…
След туй - със спомена за мен…
