Веселина Геновска

Към края на първата половина на миналото столетие в поробена България започва постепенно заменяне на килийните училища със светски.

Разпространението на светските учили ща, проникването па просветата в много семейства пораждат въпроса и за женското образование.

До откриването на първото девическо училище през 1840 г. има само отделни прояви на допущане момичета в училищата.

Така още в 1810 г. във Велес, даскал Митро събирал в частното си училище момчета и момичета. Все по това време поп Стоян Тодоров в Тетевен учел момичета редом с момчетата.

Приемани са били ученички в Калоферския женски метох, а в Търново Велчо Джамджията, няколко дни преди Заверата, създал училище за своите и роднински момичета и назначил за тая цел учителка.

Идеята за женското образование у нас много мъчно си пробива път. Трябва да се отбележи, че чорбаджийството, най-реакционният слой сред нашия народ, е било против женското образование.

В дописки до българските издания в Цариград по онова време проникват сведения, които потвърждават това.

Така от Свищов пишат: «Девическо училище тук не съществува. Тука чорбаджиите гледат с презрение и мислят ги неспособни за нищо друго, освен за слугини”.

А дописник от Самоков, като упреква чорбаджиите, че търсят „колай да затворят училището и да дадат пътя на учителката” съобщава: „От завист те запретиха на момичетата си да ходят на училище”.

Въпросът за женското образование и организирането на жените взаимно се преплитат.

От една страна първите учителки в девическите училища стават най-ревностните ратнички за създаването на женски дружества - а от друга, създадените женски дружества залягат на първо място за укрепването и разпространяването на женското образование.

Тая пионерска епоха в развитието на женското образование и зараждането на женското движение у нас е дала редица бележити българки, чиито светли имена остават навеки записани върху страниците на историята на нашето Възраждане.

Анастасия Димитрова, първата светска учителка у нас, се е учила в Калоферския метох, където са й преподавали известните възрожденски учители Райно Попович, бащата на Ботев - Ботю Петков, Брайко х. Генов.

Тя е първата учителка в първото девическо училище, основано през 1840 година в Плевен. Скоро Панагюрище последвало примера на Плевен и още на следната година открива училище.

Между 1844 и 1850 г. се откриват девически училища във Враца, София, Ловеч, Габрово, където стават учителки възпитаничките на първия випуск на Плевенското училище Цветана Кръстенякова, Мица Николова, Парашкева Нейкова, Зиновия Константинова.

По това време в Сопотския девически манастир се учила Неделя Петкова и мечтаела да отиде да завърши образованието си в Русия.

Понеже в Сопотското училище не допускали момичета, Неделя често давала по 5-10 пари на учениците, за да й разкажат какво са учили в училище.

Неделя Петкова, първа по онова време, с упорито самообразование се подготвя за учителско поприще. Към 1863 г. Сава Филаретов я повиква в София, назначава я учителка и дълго време й помага да усвои метода на обучаването.

Близо четвърт столетие след това Неделя Петкова учителства в Прилеп, Охрид, Велес, Солун, Родопските, села. Дори отива в Русия, за да води ученички-стипендиантки.

Известна учителка от онова време, която вече имала щастието да се изучи в Русия, е и Анастасия Тошева от Стара Загора.

Отначало тя става главна учителка във второто девическо класно училище в Габрово (първото е открито в 1856 г. в Шумен, от Сава Доброплодни). По-късно Тошева се прибира в родния си град и там учителства до Освобождението.

Почина за образованието на българската жена по право се пада на учителките, които стават и най-ревностните радетелки за организирането на българското женско движение.

През първите десетилетия след Освобождението една от най-активните и последователни боркини, основателка на социалистическото женско движение в България е Вела Благоева.

Преследвана и местена като учителка от град на град, но винаги добра и грижлива майка, тя подготвя и възпитава девойките в духа на прогресивните идеи.

Изострянето на политическите борби закали редица други жени предимно учителки. Всред тях особено изпъкнаха Ана Маймункова и Вела Пискова.

Те паднаха в борбата срещу фашизма, оставяйки след себе си ярката диря на самоотвержен и борчески живот.

Днес, когато честваме стогодишнината на това движение, ние отдаваме почит на паметта и делото на тия бележити българки.

——————————

сп. „Жената днес”, бр. 8, 1957 г.