Владимир Манасиев

Не всеки, който е на сцената, е актьор и не всеки, който пише за театъра е театрален критик.

Хроникьорската служба във вестниците и случайните писания на дваж по- случайни люде, са проява с отрицателни резултати, независимо от добрите или лоши намерения на техните автори.

Нещо повече: те са стъпало за правилното развитие и създаване на актьора.

Пишейки тия редове, аз имам предвид не бездарника, попаднал случайно и Бог знае по какви превратности на капризната съдба на сцената, комуто тия случайни писания подхранват само тщеславието и увеличават и без това повишеното му честолюбие, актьорът - носител на несъмнени качества, който лишен от правилна насока и вяра в собствените си сили, тръгва или по несигурни пътища - заблуден от лоши привички и недостатъци и застава на кръстопът, или най-сетне на едно място - един от най-трагичните застои за актьора - без да може да развие заложбите на своя дар при липсата на една компетентна и правилна театрална критика.

С други слова,  театралната критика (компетентна и правилна) е една от главните, ако не и най-главното условие за правилния развой, въобще на театъра.

Докато случайният писач с общи думи хвали или отрича, напротив, театралният критик бди за всяка своя дума, живее с театъра и е негов спътник.

Неговата несъмнена култура и изключителната му любов към театъра са най-добрата гаранция за актьора и той с трепет чака да чуе компетентното му мнение както за дадена пиеса и нейната постановка, така и за нейното изпълнение.

Само компетентното мнение на театралния критик е указание и път за актьора, а не случайните писания на дваж по-случайни люде, зад които се тули пуста амбиция и безотговорност.

Най-сетне нека се разбере: щом като „театралната дейност” на тия безотговорни люде не носи никаква полза за театъра, а е ярък доказ за техните напъни и духовна убогост, тя е напълно излишна и вредна и пътят й трябва да се пресече овреме, за да не заблуждава едни, а на други да подхранва голото им самолюбие.

Театърът има свой строго определен път, свое предназначение, свои задачи.

Той трябва да бъде подкрепен всестранно (морално и материално). За да може да догони своето предназначение, да реализира своите задачи.

Театърът не е панаирджийско зрелище за зяпльовци, а още по-малко обект за перото на случайни люде, ако и негови „доброжелатели”

Отношението към театъра трябва да бъде: чиста любов и чиста искреност.

——————————

в. „Обществена трибуна”, г. 17, бр. 736, 24.02.1942 г.