Владимир Манасиев

Под това заглавие г. Цветан Минков е написал статия в „Литературни новини”. Мъчно може да се разбере, какво иска да каже г. Минков, но още по-трудно е да се схване какво именно го е предизвикало да напише тая статия.

Ако г. Минков просто е искал с общи думи да изругае на едро писателите, говорейки уж за разглезени писатели, а всъщност хвърляйки камъни върху писателите, това съвсем не му прави чест.

Преди всичко, с такива статии много зле се препоръчват и писатели, и критици.

Още голям въпрос е дали нашите писатели са много разглезени и дали изобщо бихме могли да ги разглезим. Разглезват се децата на богати родители, защото им се дава много и почти винаги това, което пожелаят.

А какво се дава на българския писател. Ако г. Минков, смята, че статии като неговите, донасят някаква радост за писателите, без съмнение той се лъже.

За да се напише статия, каквато г. Минков е написал, не е трудна работа, но с нея от друга страна, не би се наел всеки, особено някой измежду тия, които повечко държат за името си.

Г-н Минков поднася един горчив хап, той е просто в припадък от възмущение и човек започва искрено да се оглежда наоколо, да види тия разглезени хлапаци писатели, които са предизвикали благородното възмущение, на един, във всеки случай, винаги недоволен писач.

Човек се чуди, защо г. Минков преди да съди толкова отвисоко за писателите, не се замисли за стойността, която неговото дело и конкретно неговата бележка, или даже един милион подобни бележки биха имали.

Нима няма по-благородна работа за тия хора, които у нас се наричат критици, освен писането на злъчни статии против писателите.

Една странна война, в която най-безплодните и тези, които имат най-малоценно или почти никакво дело, са най смели и ней-злъчни.

Няма ли най-после да разберат тия господа, че това което смятат за работа е всъщност нищо, голямо и ценно, само дотолкова, доколкото изобщо нищото може да бъде.

Нима трябва да се смята, че само делото на писателите може и трябва да се подлага на преценка, от която впрочем нито един писател не би се отказал, но при условие, че този, който цени умее да върши това.

Нима значи да бъдеш разглезен писател, когато се възмущаваш от преценките на хора със съмнителна добросъвестност и култура и даже пожелаеш да им се отнеме това право, да се наричат критици.

Накрай трябва да се пожелае на всички, даже и на г. Минкова да се занимават с нещо друго, по-полезно и по-ценно, а ако не могат да пишат изобщо полезни и ценни работи, да се откажат да пишат, защото калта, която хвърлят върху името на писателя може да донесе само на тях облекчение и удоволствие, но по никой начин не може да ползва културното развитие.

А ако има някой нещо против известен писател по-добре е да се разправи с него, а не в общи думи да компрометира в очите на публиката званието писател - звание, което той сигурно би желал да носи, но бездарността му пречи.

Бездарността обаче, не може да бъде основание за поведение, което не би правило чест на никой съвестен човек.

——————————

сп. „Неделя”, бр. 16, 11.03.1928 г., подписано: Вл. Я. М.