ПОСЛЕ…
ПОСЛЕ…
Изгрев - залез. Залез - изгрев.
После отначало пак.
И върти ни поривисто
звън часовников - тик-так…
С всеки миг са набраздени
мислите с мечти по-нови
и надежди неродени
съвестта дълбоко ровят.
Лято. Есен. Пролет. Зима.
После - всичко отначало.
А лицето, вече зримо,
губи блясък огледален…
Радост, мъка - сълзи ронят
от сърцето с вечна жажда.
По житейските закони
нови пориви се раждат.
После - неусетна стъпка и…
необратим е краят.
Някъде разпуква пъпка.
В нея ли ще съм? Не зная…
ЛЮБОВТА Е БОЛКА И ПЕСЕН
Ти си весела. Толкова весела,
че смехът ти - сърдечен, звънлив -
разлюлява луната, надвесена
над копнежи, мечти и звезди…
Нейде пролетни птички са погнали
с песни влюбени нощния мрак
и дъхът ти, приспал в мен тревогата,
в сладък унес люлее ме пак.
Лек ветрец, най-изкусно, в клавишите
на листата, разнежен, звъни.
Тази вечер не си ти, предишната,
с замечтаните тъжни очи. -
В тях припламва, щастливо и палаво,
една истинска светла любов -
с много болки спечелила правото
на изкупен от грешки живот.
Любовта, така дълго прикривана,
задушавана с мъка и гняв, е -
повярвай, за мен най-красивата
и най-силна любов на света!
Затова - бъди още по-весела!
Нека целият свят разбере:
любовта е и болка, и песен е,
кога имаш за нея сърце!
ЕПИТАФИЯ
Е, какво? Учител по душа,
с поетични дарби неразкрити.
Духом слаб. В живота не можал
да последва пътя на мечтите.
В мрежата на жалки правила,
съществувал като мравка, кротко.
Не разтворил в бурите крила.
Чужд на рисковите обороти.
Все на дребно радостта познал
и достойнство спастрил криво-ляво.
Всичко върху точната везна -
н е п р и г о д е н. Другото - мъгляво…
ПАДАЙ, НО ВЪРВИ
“Напред! Животът е сражение!…”
Стоян Михайловски
Остави сълзите. Загаси
в погледа си пламъка им лумнал
и в гръдта си твърдост потърси -
всяка стъпка в пътя ни е трудна!
Изпитание е всеки ден.
На мечтите стръмната пътечка
за обезвереното сърце
става непристъпна и далечна.
Затова - воювай! Забрави
и сълзи, и неуспехи дребни.
Вярата - от всичко най-потребна -
стискай в зъби. Падай. Но върви!
Всеотдайно пламъче пални
на увереност в мига тревожен,
кога в теб съмнение кълни
и наглед е всичко невъзможно!
Не унивай. Всеки неуспех
преглътни и приеми достойно.
Запомни: животът на човек
безкомпромисно поле е бойно.
И върви! Виж - изтока кърви.
А сълзите имат вкус на слабост.
Стискай зъби. Падай. Но върви
към целта, с упорството на хляба!
