СВЕЩЕНИЯТ СЪЮЗ НА НАРОДИТЕ
превод: Пенчо Симов
Видях Мирът да слиза на земята,
да пръска злато, класове, цветя…
Престана да гърми, замря войната
и чух Мирът да казва на света:
„По храброст вий сте равни, помислете,
французи, немци, - чуйте този зов,
в свещен съюз, народи, се сплотете,
подайте си ръце с любов.
Тежи над всички ви омраза дива,
насън ви стряска грозният й глас.
Земята разделете справедливо;
ще стигне тя за всекиго от вас.
Далеч от щастие - към боевете
ви води някакъв деспот суров;
в свещен съюз, народи, се сплотете,
подайте си ръце с любов.
Подпалвате съседен дом, но вятър
пренася и при вас бедата зла,
а щом изстинат от пожар нивята,
затъва плугът в кървави тела
и с кръв са напоени класовете
край всеки опустял граничен ров…
В свещен съюз, народи, се сплотете,
подайте си ръце с любов.
Пристига крал между развалините,
останали в града след кървав бой,
със скиптър сочи и брои душите
и кралската печалба смята той.
А вие що? Така стоят овцете
пред вълк, дошъл в кошарата на лов…
В свещен съюз, народи, се сплотете,
подайте си ръце с любов.
От Марс се отречете, със закона
във своите страни сложете ред;
на алчните безделници с корони
не давайте кръвта си занапред
и от звезда лъжлива се пазете -
угасват те в небесния покров;
в свещен съюз, народи, се сплотете,
подайте си ръце с любов.
Да си отдъхне най-подир човека,
злини предишни да не му тежат,
засявайте нивята, пейте - нека
изкуството да служи на мирът.
Надеждата да сбира плодовете,
които ще даде животът нов,
в свещен съюз, народи, се сплотете,
подайте си ръце с любов.”
Така говореше Мирът пред мене
към хората от всичките страни…
Настъпи есен необикновена (1) -
напомняща за пролетните дни;
със вино чужденеца почерпете,
защото да си тръгва е готов!
В свещен съюз, народи, се сплотете,
подайте си ръце с любов.
————–
1. Есента на 1818 била забележително хубава във Франция - бел. прев.
