Петър Андасаров

Като в прегръдката на сняг кокиче,
като скована в лед пътека -
студуваше животът ни безличен,
студуваше човека.

Човекът, който с устрем, ясно
поиска да превземе висота,
защото тъпчеше на място
под стряхата на зимна самота.

Но духна пролетният вятър
и всички преспи разтопи.
Като разгърден селянин - земята -
в прегръдката осъмна на април.

Април с пространство необятно,
със слънчев смях, с усмивката на цвят -
началото на време благодатно,
на цветни празници богат.