НА БЪЛГАРОУБИЙЦИТЕ
На 10 май 1939 год. през нощта, са невинно избити с картечница в Инджекьойската гора от румънската военна жандармерия, под командата на майор Попеску, двадесет и трима българи от с. Белица, Тутраканско.
Там, в Добруджа свещена, под страшния камшик,
и зверското ръмжене и яростния вик
на демони-палачи, настръхнали за стръв,
последната изцеждат на роба капка кръв!
Там майките ни свидни търпят нечут позор,
бащите ни герои са хвърлени в затвор
и чакат да удари погребния им звън
от остър нож в гърдите за вековечен сън!
Увисват на бесилки десетки, а едни
на Дунав мътен чакат шумящите вълни
да ги погълнат хищно, - той ще е техен гроб,
ще паднат с трепет други с прострелян, пръснат лоб!
На трети пък отрова ще сложи черен кръст
пред жизнените двери, а угарната пръст
на Добруджа пои се с димяща кръв безспир,
защото в нея впил е зъбите си вампир!
Избити са жестоко с инстинкт на звяр свиреп
от хора с низки страсти - злодеи от вертеп -
и главорези диви; садист изби ги чер -
майор Попеску той е - разбойник - офицер!
Избити са безумно невинни хора там
от хора душеядни, без съвест, свян и срам,
от хора кръвопийци, от лих и зъл съсед,
с апашки си похвати що слави се навред!
Децата на Белица - запалени слънца,
с крила орлови, мощни и с лъвски две сърца,
от Тутракан епичен, в потаен лунен зрак
с картечница най-подло изби ги смъртен враг!
Какъв грехът им беше, какво сториха зло,
та варварите власи извършиха дело
по-кално от делото на Каина проклет,
и Юда - чер предател, презрени от цял свят?
Един грехът им беше, че българи са те,
че искат да са волни под родното небе,
под слънцето ни родно и родните звезди,
далеч от тежко робство и кървави беди!
Те паднаха, убити, но техний дух нетлен,
безсмъртен, с ореоли, с обвяра окрилен
над нази бди и сочи победни висоти,
които вихро гоним със чувства най-свети!
Там двадесет и трима простреляни са веч,
а днес и утре други очаква грозна сеч,
че български говорят и в българския Бог
че вярват и умират за тоя Бог с възторг!
Там двадесет и трима с безжизнена са гръд,
в незнаен гроб безкръстен сред родния ни кът
виновник за смъртта им е нашия съсед,
когото ние сочим открито пред цял свят!
Ръка когато дигнем за бран, да знае той,
че вече не търпят се кощунствата безброй
в земята ни отнета, от рай що днес е ад,
в която обитава наш роден хубав брат…
Зората там ще сепне сред огнен жертвен дим,
над нови пепелища, над втор запален Рим;
над таз земя злочеста бди зорко всеки миг
духът лъчист и храбър на нашия войник!
Зората той ще палне след таз злокобна нощ
сред пламнали простори с плющящ трицвет и нож
изтеглен за свобода… Ще грейне там зора
на нов живот и волност сред химни и „ура”.
—————-
1) Ето и имената на трагично загиналите за родината ни добруджанци: Тодор Станчев Тодоров, Асен Иванов Чакъров, Кръстьо Йорданов Чакъров, Цани Николов Чолаков, Станко Енев Алачев, Руси Колев Чакъров, Дечко Стефанов Неделчев, Стефан Йовчев Ковачев, Тодор Йорданов Николов, Нено Петков Новаков, Пенчо Маринов Наков, Николай Недев Стоянов, Тодор Каменов Илиев, Йордан Атанасов Илиев, Петър Дяков Петков, Тодор Димитров Балканджиев, Колю Цанев Станев, Марин Лазаров Минчев, Георги Попов, Йордан Чакъров, Атанас Ст. Добрев, Георги Ив. Попов и Никола Чакалов Узунов. бел. авт.
14. V. 1939 г.
——————————
в. „Добруджански глас”, г. 6, бр. 447, 10.05.1941 г.
