Ангел Д. Дюлгеров

ЗЛАТНАТА ПАРИЧКА

- Весела година,
здрава и честита!
И разчупва дядо
коледната пита.
Падна се на мене
златната паричка.
С нея ще си купя
всичко, всичко, всичко!
Ала радостта ми
трае много кратко.
Виждам срещу мене,
че се смее батко:
- Ти си - казва - още
мъничко момиче
и не знаеш Господ
колко ни обича.
Здраве, любов, сили,
сняг, дъжд, слънце златно,
всичко най-красиво
дал ни е безплатно.

ТРЪГВАЙ, ШЕЙНИЧКЕ

Вред над полета и горски ели,
тихо и кротко снегът вън вали.
Сипе се, трупа по рът или слог -
нежен и пухкав, лъчист и дълбок.
Ах, как го чаках да дойде при нас!
Да ме целуне със устни от мраз.
Ставай, шейничке, вдигни се от сън!
Приказна зима зове ни навън.
Не с тротинетка и велосипед,
а с тебе искам да литна навред.
С теб да се спусна по стръмния склон,
сякаш съм яхнал аз кон вихрогон.
Буйна вихрушка да стане снега
и да премина под снежна дъга.
Тръгвай, шейничке, политай без страх!
С нас пак ще има и слънце, и смях!

ХВАНЕШ ЛИ СЕ НА ХОРОТО

„Хванеш ли се на хорото, играй го докрай”

Гого е невероятно умно и добро момче
и това във махалата няма кой да отрече.
И видът му е юначен, и в игрите е герой,
но пред трудната задача лесно се предава той.
Казват: „Обеща ни, Гого, и сега е твоят ред.”
„Днес ли? Уморен съм много.” „Утре?” „Много съм зает.”
Бързо с нещо се залавя, ала после и с лъжи
почва да се оправдава, само да не продължи.
Но един ден на мегдана хоро кръшно се изви.
Тича Гого да се хване, бърза да се залови.
Скачат весело, играят млади моми и момци,
на челата им ухаят росни китки и венци.
Скоро Гого сам разбира - трябва да играеш ти.
Буйното хоро не спира, все по-бързо се върти.
Да се пусне, но усеща, че до него този път
има две ръце горещи и те здраво го държат,
сякаш казват: „Ех, ти, Гого! Да се пуснеш, ще е срам!”
Трепва във гърдите огън, заиграва Гого с плам.
По челото му сияят капчици като сребро.
Стихва тамбурата в края на щастливото хоро.
Ала най-щастлив е Гого! Сякаш всички отстрани
го приветстват с весел поглед и му казват: „Запомни -
на хорото щом се хванеш, то до края се играй
и щом с нещо се захванеш, направи го ти докрай.”

МЕЧТА

Бабо, имам аз мечта и тайно въздишам.
Вече мога да чета, мога и да пиша.
Правилата всеки ден уча, зная всичко:
„Светофарът е червен - спри и не пресичай!
Тук наляво погледни, а пък там надясно
и по „зебра” премини, че е безопасно.”
Вместо да летят коли покрай мене лудо,
искам да жужат пчели, пъстри пеперуди,
нежни, леки като прах, да летят към склона
и, затичал се, със смях дълго да ги гоня,
и да скачам - скок-подскок - в заешка походка,
и във горския поток аз да пускам лодка…
А когато падне мрак и месец се покаже,
приказка за смел юнак ти да ми разкажеш.
Бабичко, вземи ме с теб, много ти се моля!
Искам - палаво дете - да раста на воля.