ИЗХОД
Директорът извика насаме Беловеждов и започна много сериозно да го мъмри:
- Отдавна вече не си същият. Забравяш, закъсняваш, не си подготвяш уроците, понякога дори говориш глупости…
- Така е, така е, другарю директор, прав сте, нали и аз виждам. Освен това много често ми се случва с часове да се въртя из коридора, по двора, из учителската стая, без да зная за какво, ругая безобразно по най-дребни поводи, давам акъл на когото трябва и на когото не трябва… Може би не ставам вече за учител.
- Е! И какво ще правим!
- Има изход. Ще трябва и мен да ме направят директор. Тогава всичко ще изглежда оправдано.
