ОДА ЗА МОТИКАТА
От съботник се връщах на рамото с мотика и бързах си за в къщи, но някой ме повика. Обърнах се и гледам един познат със чанта. Предложи ми беседа на бира в ресторанта.
Обаче там не пускат да влезем със багажа. От сладката закуска реших да се откажа - мотиката е чужда, - не бива да рискувам, от нея имат нужда, а друга да купувам…
Приятелят тогава обзет от гняв ми рече:
- Кажи, в каква държава живееш бе, човече?!…
И после той набързо мотиката ми грабна и чантата завърза за нея гордо, бавно. Опря отвън в стената една мотика с чанта, а ние със салата си пием в ресторанта - за мен студена бира, за него пък мастика, а мисълта замира по пустата мотика…
И ето ни отново отвънка със гаранта и нито звук, ни слово: мотиката - без чанта!?!…
- Не крякай като шантав! - там някой му извика. - Краде се само чанта, затуй - носи мотика!
