Змей Горянин

ЕСЕН

Старата гора ме пак посреща,
като майка нежна и кахърна -
и по нейните листа усещам,
как е чакала да се завърна.

Бяха те зелени, свежи, млади -
есента сега ги позлатила, -
и сърцето, сякаш ми обади,
че ме чакат със последна сила.

Ще сбера листата - ляно злато,
горо майко, тъжно свела клони -
да накича щедро и богато
святите и чистите икони.

ПРОЗРЕНИЕ

Полумрак е в църквицата стара -
свети само кръстът над олтара.

Слънчев лъч, промъкнал се случайно,
озарява го така сияйно -

за да видя две очи бездънни,
та дано в сърцето ми да съмне,

и да видя, как Христос със взори
ласкаво и кротко ми говори

и ми поверява Свойта тайна:
Любовта Си вечна и безкрайна…

———————-

сп. „Духовна култура”, бр. 8, 1950 г., подписано: Станимир Станев