ПИСМО
ПИСМО
„Това писмо да се предаде на жена ми
Венета Х. Ботйова, в Букурещ.”
Когато си мечтаеше за дом
и можеше да бъде най-щастлива,
получи неочаквано писмо:
…Аз ви не казах сам къде отивам…
Простете ми…
Предчувствал е, че тя
ще плаче, ще го убеждава,
че нужен й е жив и че смъртта
е непосилна болка, а не слава
и робът може да остане роб,
дори той да загине на Балкана,
а тя ще търси неговия гроб,
охулена докрай и невенчана.
Но тя усети топлите сълзи,
които по лицето й потичат
за любовта му, силна като стих,
с която пред смъртта я бе обичал,
за дългата, безкрайна самота
в живота си без силното му рамо,
с погубена мечта за свобода -
в родината да са щастливи само!
И тя остана негова жена
пред злостните езици и бездария.
Докрай. Със незаслужена вина,
обичана да бъде след България.
РАЗМИСЪЛ СЛЕД 2 ЮНИ
Всички ние, които живяхме
мълчаливо във тази страна
или плакахме, или крещяхме
под неясни за нас знамена,
всички ние, които заминахме
за богати, но чужди страни,
а след нас тихомълком погинаха
наште близки от глад и злини,
всички ние, които оставихме
да покълва в децата ни страх
и престъпници самозабравили се
да съсипват живота пред тях,
и наивно и глупаво вярвахме,
че със ум се печелят пари,
а пък виждахме как във България
страшна кражба във всичко цари,
но на празните обещания
се ловяхме за някой петак
и дочаквахме само страдания,
ранна смърт и разруха, и мрак,
и потъвахме във невежество,
завист, злоба, студенина,
и забравихме обич и нежност,
носим свойта голяма вина.
И когато разпалено спориш,
а безмълвният ужас расте,
на въпроса „Кой всичко туй стори?”,
не отвръщай уверено „Те.”
ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
С думи на признателност, с букети
е изпълнен твоят жертвен ден.
Спомняме си твоите завети
в миг тържествен или съкровен.
Толкова години сме свободни,
но все търсим твойта свобода
и ти пак си нужен на народа,
нужен като хляб, като вода.
И той търси хора като тебе -
с чисти помисли, с морал висок -
та от своя незавиден жребий
смело да направи лъвски скок.
Уж кълнем се в тебе и в доброто
и громим измами и лъжи,
но на твоя прям и честен поглед
можем ли докрай да издържим?
————–
Когато написах това стихотворение, получило награда в конкурса, посветен на Апостола на свободата, организиран от Историческия музей в гр. Белоградчик през 2023 година, си казах, че всъщност пиша не толкова за Левски, колкото за днешните българи, които трябва да изпълнят заветите му. За които той трябва да бъде мерило за достойнство и чест. Затова намирам стихотворението за актуално и днес. бел. авт.
В ПАМЕТ НА ХРИСТО ЯСЕНОВ
Поета убивайте нощем,
когато
вън няма луна
и дърветата спят,
когато притихват
тревата и вятърът,
и гасне градът.
Поета убивайте нощем.
Притворно.
Безшумно.
Очи в очи само.
Та в утрото
птици, дървета и хора
да не повярват,
че него го няма.
