ЛИПСА
ЛИПСА
Липсва светлият бриз от душите
и приятелска, топла ръка,
а в агония гаснат мечтите
без поляна, небе и река…
Чистота или всичко по-важно -
липсва, истина, мисъл, добро…
Купувачи сме тайно продажни -
пред очите ни блика сребро.
Не познавам животът си вече,
но не нося излишен товар.
И човек съм - макар и обречен,
търся в чувствата живата жар.
Затова умолявам ви само,
проследете ми днес мисълта -
потърсете приятелско рамо,
само то ще осмисли света!
БАРИЕРИ
Оплела орбити и паралели,
съдбата се преливаше в дъга,
душата не познаваше предели -
предели си изграждаме сега!
Докосваха се аури при срещи,
сърцата се събуждаха с тъга,
на спомените в юлския горещник
на любовта отключихме кръга!
Звездите ни поглеждаха случайно,
планетите подаваха ръка
пресрещахме се знайно и незнайно
и всичко продължаваше така!
Промяната от нас зависи само,
но чакаме спасително брега,
когато се опрем на родно рамо,
пределите се стапят на мига…
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е?
Възможно ли е някой да изпива
до капка любовта ни от сърцата
и да превърне цветето в коприва,
надеждата да скрива зад тъгата?
Възможно ли е подлата усмивка
в парализа да гърчи всяка вяра
безсъницата ни да е завивка,
а чаят ни - татулова отвара?
Възможно ли е или невъзможно
доброто да издъхва нехуманно,
а ценностите виейки тревожно
в агония да тръпнат бездиханно?
Възможно ли е пак да се събудим -
красиви и добри, с любов в сърцата?
Дали ще можем злото да прокудим,
да върнем аромата на цветята?
ЛЮБОВ И РАДОСТ
Къде сте мои крехки маргаритки -
в поляните, в планинските долини?
Под белите ви листи, пъстри китки
усмихват се от земните градини!
Пак искам да откъсна маргаритки.
(Цветята не обичат да ги късат).
Да ги закича в златната си плитка
и детството в листата им да търся.
Любов и вярност да ми начертаят,
традиции отминали да връщат,
в сърцето ми до края да ухаят -
букет от радост да си нося вкъщи.
В небесните градини ще се връщам,
с очите си аз пак ще ви прегръщам!
ДЕНЯТ ПОБЕДЕН
В онези дни угасваха усмивки
на майки, синове и на света.
Заспиваше далечен, без завивки
и дядо ми в окопа, зад цевта.
Събуждаше го сутрешният блясък,
росата, търсеща трева в калта,
в обувките - пробождащият пясък,
за свобода далечната мечта…
Завърнал се при баба, след войната,
в сърцето си до болка променен -
в душата му остана светла дата -
денят победен - втори ден рожден!
КАТО ЕДНА
Днес двете си ръце на теб подавам.
В тъгата - гъстата като мъгла
далечна и забравена оставам -
сам еделвайс върху една скала!
Но две очи към тебе пак поглеждат,
в които бавно чезне обичта.
На дъното им жилава надежда
едва трепти - химерната мечта…
ЛЮБОВТА НЕ УМИРА
Любовта няма никаква власт,
щом изстива и бяга изкусно,
вече двама не сме - ти и аз
и причаква ни хладният спусък…
Тъне нейде последният зов -
даже ехото му не отвръща
на разстреляната ни любов -
безнадеждно убитата същност.
Мисълта ме към теб запиля -
паметта ми се смело усмихва -
днеска слънчево пак преваля -
след дъжда всяка болка утихва…
ДАР
Дари на всеки късче доброта,
дори тъгата в тебе да бушува,
отплата не очаквай, песента -
не се продава и не се купува!…
Дари любов на някой непознат,
сърцето му ще цъфне като цвете
и нека чужденецът стане брат -
той обичта ти всякак ще усети!
На слабите ти сила подари
за да оборят те и ветровете,
защото само божите искри
прощават на човека греховете.
КОГАТО СЪМ ЗВЕЗДА
Светът ще се затопли в любовта ми,
ще ме превърне в мъничка звезда,
издигнала небесния си пламък-
една душевна, българска следа!
Ще гледам отвисоко Рила, Пирин,
планинските реки и езера,
над мене нежно вятърът ще свири
симфония сред дъбова гора!
В симфонията звездна ще се крия,
и ще изгрея - сребърна луна,
в морето ще оставя бяла диря,
на гребена на влюбена вълна!
Земята ще обсипвам от небето
с вълшебството подзвездно на дъжда,
България ще нося под сърцето,
с дъха съдбовен на една звезда!
КАТО СЪЛЗА
Пристига любовта на кратки фрази,
с усмивката на палаво дете,
тя иска свойта нежност да запази,
и вярва, че не ще я предаде.
Пристига любовта от нежна песен,
мелодия пленяваща сърце,
не разширява кръгозора тесен,
пропада, като лекичко перце.
Пристига любовта и отминава,
когато никой не я покори…
Понякога за мъничко остава,
като сълза, като мечта дори!
ЗДРАВЕЙ ПРИЯТЕЛКО
На Тан - приятелите не се забравят!
Здравей приятелко, къде си?
Без теб земята опустя,
а февруари ни е тесен
и севернякът засвистя…
Здравей приятелко, звездичке,
(звездите - гаснещи слънца),
макар и много, ти - едничка
не гаснеш в нашите сърца!
Здравей приятелко - ще чуя
все пак гласът ти - топлина,
а времето ще дърпа тънка струя
забулена в мъглявина…
ПРЕМИНИ
Премини през портала ни звезден,
моя сродна душа, непозната,
не пропускай мига безвъзмезден,
слез при мен, сред душите от злато!
Там, където сърцата добруват,
с много трудности в дните човешки.
Там, където любов съществува -
поправими са всичките грешки!
Ти ела, аз съм тук, на земята,
сред тракийския дух ратоборен.
Посадим ли доброто в душата -
ще си тръгнем тогава нагоре…
ЕЙ ТАКА
Когато тихо шушне в тишината
спокойната и сънена река,
дъждецът ще почука по стъклата
на остъкления балкон - с ръка…
Когато утрото се спре наблизо,
разпръсквайки прозрачна синева,
когато сънни хората излизат,
и мълком се завръщат след това,
когато делникът започва рано,
а ние сме самички - ей-така
и всекидневието гледа странно,
подадената дружеска ръка,
когато сме самите себе си,
макар премазани, на колене -
отново ще бълнуваме поезия,
като онез - крилатите коне!
ЩАСТИЕ
Моя радост, ела на вратата ми,
много бързо, дори тичешком,
обновявай полека душата ми,
нека бъде тя твоят подслон.
Мое щастие, пътят е вярата,
а надеждата - път е в тъма,
любовта е обаче отварата,
чрез която оставаш в дома.
Мое щастие, гледай - на масата
тихо шепнат си мойте деца:
ти си там, на очите им в блясъка -
в защитени от обич сърца…
