ВЕЛИКИЯТ ХАН
Беше лето Господне 813, месец юлий, 17 ден, когато страшният български хан Крум остави брата си Цоки да обсажда крепостта Адрианопол и потегли да гони разбитите и бягащи ромеи.
Когато пристигна пред стените на Цариград, той даде заповед да се разположат войниците му на стан пред Влахерна при Златния рог, да разпънат шатрите на боилите и да забият бойните знамена с конската опашка.
Смъртен страх и трепет затаи дъха на византийците, които от стените на столицата гледаха българската войска и нейния героичен вожд, чиято сребърна ризница и широкия златен меч, препасан на пояса му, блестяха на слънцето.
Хан Крум най-напред пренесе жертва на бог Тангра, намокри нозете си във водите на Мраморно море, уми се и поръси с вода кавхана и боилите, а после цялата си войска, като приемаше поздрава им.
На следния ден парада на българските войници беше величествен. Засвириха гръмко бойните рогове, понесоха се знамената, засвяткаха дългите копия, тежките боздугани и широките мечове.
Ханът възседнал на едър бял кон, заобиколен със своите военачалници, правеше преглед на бранниците си, които се кланяха на вожда си и пееха хвалебствени песни.
Околността под стените на ромейската столица ехтеше от виковете на ликуващите победоносци.
На следния ден обсадата на ромейската столица започна. Изкопан бе дълбок окопен ров около стената на крумовата войска - от Златния рог до Мраморно море, отдалечени на около петстотин метра от крепостната стена, оградени с остри набити колове, оплетени с плетове, между които като страшни костенурки застанаха подвижните войници и стенобойните машини.
И обсадната война продължи със страшна сила. Разрушени бяха околните прегради и крепости, съборени бяха с огън и меч бойници и кули, високи огнени кълба обвиха дворците на свети Памас, обърнаха се в дим и пепел Силиврия, Ираклия и Апра.
Византийският император Лъв V разбра силата на българския хан и преклони глава. Предложи му мир. Крум се съгласи. Пратениците с вързани очи се отправиха към стана не българите. Пресрещнаха ги трима боили и ги отведоха пред шатъра на хана.
Отвързаха им очите.
- Кажете какво искате? - запита ги тържествено гордият победител.
- Молим за мир - промълвиха пратениците, - нашият господар се покорява на силата ви и иска разбирателство.
- Разбирам тревогата ви - рече хан Крум и вдигна гордо глава, - но аз имам условия, които трябва безусловно да се изпълнят.
- Вие ще ни ги кажете - казаха пратениците.
Вождът на българите впи очи в далечината и рече:
- Дойдох да отплатя за вероломството на Никифора. Бог Тангра ми помогна и му заплатих стократно, за изпитанията на моя народ, които той му причини. Искам вашият император да ми заплаща ежегоден данък от четирдесет товара златни пари. Това е първото условие.
Второто - искам да ми се предадат още сега двадесет робини - гъркини, които ще слугуват в стана ми и да ми спомнят за разплатата.
Третото - ще ми се изпратят сто товара от най-хубавите платове, които византийската столица има, за да покрия с него земята пред моята столица Плиска и да вървят по него стъпките на моите войници, когато се завърнат от победната война.
И четвърто най-важното условие, всички ваши войници ще излязат на бойните стени и кулите на столицата ви, ще засвирят с роговете си и ще наведат знамената си.
Аз с моите кавхани и боилите ще дойда пред Златната врата и ще забия моето копие в нея…
И хан Крум изгледа гордо пратениците. Той знаеше цената на своите искания. Да забие копието си в Златната врата на византийската столица, това значеше, че е забил острието на своето оръжие в сърцето на своя враг.
Тъй великият български хан разбираше условията за мир с победения враг. Разбраха условията и пратениците.
И с вързани очи и наведени глави, те тръгнаха към Цариград, гдето убит духом ги чакаше византийският император…
——————————
в. „Родопски възход”, бр. 72, 20.10.1943 г.
