Сабахатин Али

превод: Веса Паспалеева

С писмо в ръка Дуду влезе в къщата на селския учител.

- Ще ми прочетете ли писмото? От Сеид е.

Преди три години Сеид, мъжът на Дуду, беше поканен на сватба. Според старинния турски обичай, трябваше да поздравят младоженците със стрелба и случайно убиха един от гостите. Стреляха едновременно няколко души и беше трудно да се установи чий куршум го е убил.

Но богаташите, които предварително бяха взели подкуп от другите, казаха, че убийци те са Сеид и неговият приятел Дурмуш. Съдът ги осъди по на 10 години затвор.

Учителят прочете писмото.

Сеид я поздравяваше и пишеше колко лошо е в затвора. Живее в мръсотия, въшлясал е. Колко хубаво ще е, ако Дуду дойде и донесе две гъски - ще ги подари на началника на затвора и на старшия надзирател.

Тогава ще преместят Сеид в по-хубава и по-чиста стая.

Дуду скри писмото в пазвата си и излезе.

Четиригодишният й син Хюсеин тичаше с децата из прашната улица. Тя го хвана за ръка и замислена се върна в къщи. Не знаеше какво да прави.

Те имат една единствена гъска. Дори ако тя снася всеки ден яйца, едва ли ще смогнат за един месец да изплатят дълга си на Иляс Ефенди.

Дуду купи от него басма за риза на малкия си син, и понеже нямаше пари задължи се да му изплати дълга си с гъши яйца. Ако занесе гъската в града, Иляс Ефенди не ще остави в къщи нито единственото одеяло, нито скъсания дюшек.

Една гъска - за кого напред. А Сеид моли за две.

Дуду отиде при една своя роднина - вдовицата Елтис. Но тя я изгони с ругатни. Дуду се върна в къщи и вече се страхуваше да се обърне за помощ към други роднини. Навсякъде я очакваше такъв прием.

През нощта тя не затвори очи. На края реши: стана от постелята и излезе на двора. Като хвана гъската, върза й краката. Гъската отчаяно закряка…

Дуду помисли малко, тихо прескочи през плета, тръгна към кокошарника на съседите, хвана една гъска и се върна. Кучето я позна и не залая.

После сложи на гърба си малкия Хюсеин, хвана с едната си ръка гъските за краката, а с другата взе торба с пшеница и тръгнана път. Хюсеин държеше в ръце малко гърне, пълно с петмез. Понякога Дуду се препъваше в тъмнината и петмезът преливаше.

Тя отиваше в града. От селото до там имаше 9 часа.

*
Сеид беше болен вече от 3 месеца. Лекарят на затвора го изпрати в болницата, но след няколко дни, когато доведоха един тежко болен, го изписаха.

Никой не лекуваше Сеид. В болниците не лекуват безнадеждно болните от туберкулоза. Такава е заповедта на началството.

Според закона, такива затворници могат да подадат молба за отсрочка на наказанието или за помилване. Но Сеид не знаеше от какво е болен.

Той лежеше в най-мръсния, най-тъмен ъгъл на стаята върху един нар и гладуваше непрекъснато. Да работи не можеше, живееше само със затворническото парче хляб.

Той по цели дни не ставаше от нара, гледаше към прозореца, през който се виждаше парче синьо небе, и мълчаливо чакаше…

Мина много време откак Сеид написа писмо в село. Дойде вече време за оран. Сеид гледаше парчето синьо небе и мислеше за вкъщи.

Той мислеше също ще може ли да стане от нара и да излезе от стаята, когато дойде Дуду, защото вече едва пълзеше. Но защо не идваше тя?

- Едва ли ще я дочакам - казваше си той.

*
Дуду дойде пред затвора. При вратите нямаше никой, но в момента, когато вече реши да влезе в караулната стаичка, оттам се по кажа стражар. Той я блъсна и извика: - Назад!

В същото време в караулната влезе писарят на затвора.

- Занесете носилка за умрелия - извика той на двамата току-що влезли стражари.

Старшият надзирател накара затворниците да се подпишат на някаква книжка. Те свидетелстваха, че умрелият е оставил едно старо одеяло, котле и чифт скъсани обувки.

В това време надзирателят забеляза стоящата в страни Дуду и попита:

- Кого търсиш?

- Сеид от Опрук.

По лицето на старшия надзирател пробягна сянка. Той протегна ръка, за да покаже към носилката, но в същата минута видя гъските в торбата.

- Той е тук, но днес не е приемен ден. Остави каквото носиш и ела след една седмица.

Старшият надзирател взе торбата, гъските и гърнето с петмез. Дуду още чакаше.

- Казах ти да дойдеш след една седмица. Ще му предам храната. Махай се от тук!

Дуду не можеше да остане в града цяла седмица. Тя хвана за ръка сина си и бавно си тръгна към село. Момчето непрекъснато се въртеше и повтаряше през сълзи:

- А къде е татко? Къде е татко?

- Защо плачеш? Не ни разрешиха свиждане - с болка каза Дуду. И след това добави по-спокойно. - После ще дойдем пак и ще го видим.

*
Дуду току-що се върна в село и беше арестувана. За кражба на гъската я осъдиха на затвор и тя не узна, че Сеид е умрял.