Назъм Хикмет

превод: Николай Цонев

Ако се случи да дойде моят ден сетен,
преди денят на свободата да удари,
искам в Анадола да ме пренесете,
в селско гробище да ме заровите, другари.

Нека да лежат от двете ми страни
от бея убитият аргатин Осман
и Айше мъченицата,
родила в ръжта,
върху гола земя,
и умряла, преди да навърши четиридесет дни.

Да минават край мен трактори в утринта,
да се носят песни и дъх на бензинени пари,
земята да бъде обща, в каналите да тече вода,
да няма суша, нито страх от жандари.

Тези песни няма да чуем там, под земята.
Глухи, слепи, неми под черната пръст
лежат мъртвите с целия си ръст
и гният като клоните на дървесата.

Но тези песни аз съм пял в своя копнеж,
преди още на село да бъдат създадени,
този дъх на бензинени пари съм дишал с наслада,
преди да направят на първия трактор чертеж.

Съседите мои, до мен зарити -
слугата Осман и Айше мъченицата млада, -
приживе още тази жажда велика изстрадаха
може би, без да съзнават самите.

Другари, умра ли преди свободния ден,
а по всичко личи, че ще бъде така,
в Анадола да бъда погребан, на село.
Над главата ми щом се издига чинар разклонен,
не е необходимо
да има
надгробен камък над мен.