БОТЕВ
Има поети-щурци: те със страст
гъделичкат петите на зората.
В потока на дните - забавна игра! -
за химеричното плачат.
Нека плачат! Патрицият - честен човек -
за своя покойник наемал плакачки.
Защо да не минат и те своя век
в гадания празни - хилави врачки?
Има поети-светкавици: глухо кънтят
след тях гръмотевици режат простора -
смърт и победа е техният път,
техните песни със слънцето спорят!
В гърдите си носят пламтящо сърце,
сочат напред, с лице към живота:
то е открито и честно лице,
твойто лице магнетическо, Ботев!
Ти като слънце във нашта земя
щедро откърмяш и доблест и подвиг.
Враг на тирани, на тлен и тъма,
светиш, безсмъртен, в сърцето народно.
Ето: на времето стръмния скат
стига до теб и до твоята мисъл.
Ето: през мрака простирам ръка,
в миг на тревога и смут те здрависвам.
Ний сте до тебе и ти си пред нас:
общи ни болките, обща - борбата.
Днес ни издига огромна вълна,
за да се взрем и погледнем - оттатък.
Там, дето ти, посред робската нощ,
виждаше, в своите мечти на провидец,
новите дни - като светло звено,
стъпкани с ярост - вековни обиди.
Ти си все същия - в тягостен път
пак свойта родна земя ще целунеш!
С твоя лозунг „Свобода или смърт”
с твоя „Радецки” - ще минеш през Дунав.
1946
