ПЕСЕНТА НА ВОЛА
Между великаните нa българското племе от предосвободителната епоха, на челно място стои вдъхновеният поет и революционер Христо Ботев, записал с кръв и сълзи името си в златните страници на нашата история.
Неговото име въплощава доказаните качества на българина: да страда и да търпи, да мълчи и да говори, да плаче и да се смее, да работи и да се бори.
Ботев пресъздаде всичкото. Блесна като метеор, озари с пламъка на пробудата родните небеса и разтърси съзнанието на заспалите в петвековното робство.
Вражеският куршум спря завинаги туптенето на бунтарското му сърце.
Той не видя слънцето на свободата. Той загина в зората на освобождението, в ранната зора на своята младост.
След неговата трагична кончина - не се мина много - Волът чу победните песни на освободителите храбърци руси и румънци и вирнал чело над облаците запя неговата песен: „Той не умира!..”
Българското племе издигна до култ своя първи бунтовник. Всяка година, на 2 юний, то величае името му и пее в един глас: той не умира!
———————————–
в. „Добруджански глас”, г. 3, бр. 268, 3.06.1937 г., подписано: Я. х. Я.