САВО БИНБАШИ
В това задушно и горещо утро Букурещ - столицата на полусвободното Влашко княжество - приличаше повече на крепост, отколкото на мирен търговски град.
Големите каменни къщи на богатите земевладелци-чокои бяха пусти, със заключени врати и спуснати капаци на прозорците. Стопаните им бяха забегнали по чифлиците си, за да се спасят от гнева на турската войска.
Дюкяните и работилниците стояха затворени. Нито един гражданин не се мяркаше по улиците, които гъмжаха от войници.
Какво бе прибрало тези мрачни и сурови хора в спокойния и оживен до вчера град? Какво бе прогонило чокоите и накарало търговците да се изпокрият? Къде беше отишъл назначеният от султана управител на Влашката и Молдавска земя - княз Александър Ипсиланти?
Отговорът на тези въпроси се чете в очите на всеки войник и в злобното изражение на техния военачалник Мохамед Али паша, който се разхождаше по най-големия площад на града. Зад него - мълчаливи и със свити вежди - се движеха неколцина офицери, неговият щаб.
- Мръсно куче! - изруга внезапно пашата и удари земята със сабята си. - Трижди мръсно куче!
- За кого казваш, господарю? - запита един от по-възрастните офицери.
- За този грък! За княз Ипсиланти! Султанът го обдари с милости, направи го управител на всички земи отсам Дунава, а той - подло и вероломно готвил гибел за държавата и за своя благодетел!
Този беше отговорът! Гърците бяха въстанали, за да отхвърлят турското робство.
Въстанието беше подготвено от княз Ипсиланти, който събираше в Букурещ доброволци за голямото дело.
Когато бунтът пламна през пролетта на 1821 година, турците помислиха, че лесно ще го потушат, ала плановете им не успяха, защото иззад Дунава непрестанно прииждаха нови войски.
Уж бяха въстанали само гърците, а в действителност - бяха се разбунтували всички християни на Балканския полуостров. По-късно се разбра, кой събира и въоръжава бунтовниците и тогава една шестдесет хилядна войска преминава Дунава, за да накаже непокорния княз.
Към него бе насочен гневът на Мохамед Али паша:
- Ако мога да го заловя, ще го печа на бавен огън! Не! Ще го режа с трион! Не! Ще го…
Изведнъж той замълча с поглед устремен към една от улиците, водещи за площада. Стотина конници препускаха по нея. Пред тях се носеше като вихър един вестоносец.
Той едва задържа коня си пред пашата и запъхтян извика:
- Заловихме го! Жив го заловихме и го водим!
Мохамед Али паша му махна с ръка и продължи да гледа към приближаващата конница.
Той познаваше лично изменника-княз, но този когото водеха не беше Ипсиланти.
Този беше един великан, с мургаво мъжествено лице и горещи черни очи. Ръцете му бяха вързани на гърба и с това още по-ясно се очертаваха могъщите му широки гърди.
- Кой е този? - запита пашата. - Не е князът.
- Не, господарю! Този е по-страшен от десет като княза. Този е Саво Бинбаши от Сливен - воевода на две хиляди българи!
Пашата потръпна от радост. Той знаеше кой е Саво - неуловимият и непобедим българин - дясна ръка на Ипсиланти и най-упорит враг на турската войска.
- Свалете го от коня! Отвържете го!
Изпълниха заповедта. Великанът раздвижи вдървените си мускули, а после с презрителна усмивка изгледа пашата.
Турчинът отстъпи една крачка.
Едрата, силна снага на Саво и хубавото му юнашко лице го изпълниха с уважение към бунтовника.
Той го разглежда няколко мига с нескривано възхищение, а сетне, като че ли на себе си, каза:
- Значи, ти си Саво Бинбаши?
- Аз! - изгърмя гласът на великана.
- А защо си станал помагач на този изменник Ипсиланти? Ти - толкова славен юнак - да се съюзиш с един страхливец-грък, който сега се крие, като мишка…
- Той не се крие, а има друга работа! И после, аз съм се съюзил с него да се боря за свобода!
- Но той е грък, а ти си българин.
- Свободата е еднакво сладка и за гърци и за българи! - отсече Саво. - Сега българите помагат на гърците - сетне те ще помогнат на българите! Само така ще ви прогоним от земите си! Толкова!
Пашата позеленя от гняв. И все пак не искаше да направи зло на този юначен човек.
В това време площадът се задръсти от войници, които прииждаха от всички улици, за да видят прославения воевода на българите.
Саво продължи:
- Хайде! Заповядай да ме убият! Колкото повече от нас убиете, толкова по-скоро ще дойде свободата ни!
- Може и да не те убия, - отговори турчинът, - Ако събереш момчетата си и тръгнеш с нас против бунтовниците, ще ти подаря живота.
Великанът се изсмя с цяло гърло:
- Глупец! Нима мога да пусна моите лъвове да се сдружат с твоите чакали? Бързай, казвам ти! Не си губи времето, защото скоро ще бягате от тука. Жадните за свобода ще изпият кръвта ви!
И той плю в лицето на турския военачалник. Тълпата освирепя.
Люшна се, като море. Един от конниците не се стърпя, замахна с ятагана си и посече гордия борец за свободата.
В този миг някаква бясна вълна преля от улиците. Юнашко „ура” накара турците да се стъписат, но беше им невъзможно да се борят.
Момчетата на Саво Бинбаши неусетно бяха влезли в Букурещ, за да спасят воеводата си или да отмъстят за него.
Отмъщението им беше страшно.
Сам Мохамед Али паша падна мъртъв над трупа на Саво.
Това се случи на 19 август 1821 година.
——————
Бележка на автора. Тази година се навършиха 125 години от въстанието на гърците за освобождаването им от турско робство (16 април 1821 г.). За нас, българите, това въстание е важно поради факта, че в него са взели участие десетки хиляди българи и македонци, водени от своите първенци: Д-р Ив. Селимински и Саво Бинбаши от Сливен, Д-р Петър Берон от Котел, х. Христо от Пловдив, Семко от Търново, х. Кара-Михаил от Копривщица, Марко Бочар от Воден, Бакал Гого от Дебър и др. Въпреки многото българска кръв, пролята за свободата на гърците, последните са показвали черна неблагодарност към нашия народ и държава. Те и сега разпространяват в чужбина хули и клевети за България, но нашите държавници достойно и смело защитават правата ни.
——————————
сп. „Детски живот”, г. 16, бр. 1, 1946-1947 г. Подписано: Камен Къщов
