Атанас Душков

ЗАЩО НЕ СЕ ПРИСМЯЛ

Деца играят на площада,
шуми безгрижен рой.
Тревожно край една ограда
изтичва наш Благой.

- Едно момче се спъна в двора
и лошо падна то.
А смяха му се много хора
и аз не знам защо.

- Ти смя ли се? - попита строго
един приятел бос.
- Да се присмивам? Не, не мога,
не съм чак толкоз прост!

- Защо не се присмя? - децата
запитаха тогаз.
- Защото… лошо на земята
бях паднал аз.

КОЙ СЧУПИ ИГРАЧКИТЕ?

Играчки много има
Тони -
мечета, камиони,
и самолет, и слон,
и пушка,
ракета-треперушка.
Ала сега разплакан
Тони
седи и сълзи рони.
Играчките му -
потрошени,
лежат като ранени.
- Че кой ги чупи? -
пита татко: -
Кажи с две думи кратко. -
А Тони отговаря:
- Всички
се чупиха самички…