Георги Караиванов

Имаше едно време трима братя.

Най-малкият от тях беше сиромах, ала много хитър. Парите все му не стигаха. Дълго време се измина докато измисли по какъв начин да вземе малко пари от братята си, които имаха пари, но бяха скъперници и никому не даваха.

Скрои тая хитрина: улови два заека и покани братята си на коситба.

Ала още от заранта малкият брат поръча на жена си да опържи яйца, да омеси пита и да ги донесе към обед на ливадата. Взе и едното зайче.

Работиха, що работиха. Наближи време за обед. Малкият брат се приближи до зайчето и му каза с висок глас, да чуят и братята му:

- Бърже иди, Зайко, у дома и кажи на жената да опържи яйца, да омеси пита и веднага да ги донесе тука. Хайде, но по-добре ще е да минеш хе там през ония шумаци. Из пътя има много хора и може да се изплашиш.

И той пусна заека.

Щом се видя свободен, заекът хукна напред и се скри в храсталака.

Измина се малко време и жената донесе поръчаното. Наядоха се хубаво, поработиха и вечерта се прибраха дома. Като видяха там второто зайче и като помислиха че е същото, братята казаха:

- Слушай, братко, за колко ще ни продадеш тоя заек?

Малкият брат се усмихна мълчаливо.

- Кажи де, продаваш ли го?

- Не.

- Защо?

- Така. Не ми е за продаване.

- Добре ще ти заплатим.

Момъкът уж се замисли, па каза:

- Абе много работа ми върши той, ама хайде ще ви го продам. Дайте двайсет жълтици.

Без да се пазарят, братята му наброиха жълтиците и взеха заека.

На заранта двамата братя отидоха на работа със заека. Храна взеха само за закуска.

Когато наближи обед, пратиха у дома заека, като му поръчаха да каже на жените им да приготвят хубав обед. Пуснаха заека и той побягна из шубраците.

До късно двамата братя чакаха за ядене, но никой не дойде.

Когато вечерта се прибраха у дома гладни и ядосани, подириха заека, ала не намериха ни заек, ни дявол…

—————————

в. „Весело лято”, бр. 6, 20.07.1937 г.