Иван Д. Христов

Писателят Васил Венински е сладкодумен родопски разказвач. Той е автор на десет книги с разкази и на две публицистични книги.

Член е на СБП и на Дружеството на писателите в Смолян. Носител е на националната литературна награда „Николай Хайтов” /2024/ и на други престижни награди.

В най-новата си книга с разкази „Родопски исполини” /Изд. „Мултипринт”, 2026/, авторът продължава темата за живота на родопчани през турското робство, за видни личности - войводи и комити, за следосвобожденските години в Средните Родопи.

Дванадесетте разказа от новата книга на Васил Венински потвърждават неговото талантливо перо и стремеж към автентичност на описваните истории. Девет от тях са изградени върху основата на действителни случки и събития от Родопите.

Стъпил на здравите си родопски родови корени, разказвачът разгръща увлекателно и интригуващо сюжетната линия и изгражда запомнящи се персонажи на: Ангел войвода, капитан Петко войвода, Дели Дана, на протойерей Евстати Янков и други.

Васил Венински обикаля по библиотеки и държавни архиви в страната, събира добросъвестно неизвестни факти и документи.

Анализира, сравнява, обобщава и художествено интерпретира в разказите си събрания документален и фактологичен материал, без да жали труд и време.

Повече от случките и събитията в разказите от сборника „Родопски исполини” се основават на задълбочени архивни проучвания, разкази на очевидци и подходящ снимков материал.

Още първият разказ „Кара севда” ни обсебва с вълнуващото си и драматично съдържание. Авторът ни среща с отчаяната любов между юначният момък Момчил и младата туркиня Емел.

Двамата имат краткото щастие да се радват на свидна рожба, дошла сред много изпитания и страдания.

Затова след смъртта им, майката на Момчил - баба Мика ги заравя в общ гроб в градината си, въпреки верските различия, между тях, защото любовта стои над всичко.

„Нататък почна да се моли ката ден - до обед на Аллах, след обед на Господ, белким просрочат мъничко дните й, та да поотгледа рожбата на тая небивала кара севда”.

Разказът „Ангел войвода”, за легендарния родопски исполин, роден в село Козлук, днес Драгойново, разкрива неизвестни страници от неговия живот и подвизи. Васил Венински ни прави съпричастни на малко известни факти и исторически извори за живота и юнашкото му хайдутство, художествено интерпретирани и поднесени в увлекателно и интригуващо повествование.

Според автора, разказът му цели да бъде популяризиран войводата, защото е „незаслужено пренебрегван”, тъй като неговите поробени братя, още до като е жив, го възпяват с думите: „Докато Ангел войвода със своята дружина царува в Родопите, турците са рая, а българите господари”.

Венински е посветил на славния войвода в книгата си, още два вълнуващи разказа: „Наказанието” и „Извисяване”.

В „Наказанието” авторът разкрива мотива за хайдушката клетва. Хайдутинът Стоян Узунбойлията, който е с войводата още в началото, след като нарушава дадената клетва, за своеволната си постъпка е осъден от хайдушкия съд с отлъчване от четата.

Той моли да бъде убит, защото по-онова време най-големият срам за един хайдутин е „да му вземат оръжието и да го напъдят” от четата.

Разказът „Извисяване” разкрива драматичните събития и подвизи от последните дни на Ангел войвода и четата му на лобното им място - наречено днес „Ангелов връх”, намиращ се над Рилския манастир.

Цели осем денонощия войводата и деветнайсет четници се бият наравно с шестстотин падишахски низами, показвайки чудеса от храброст и оставяйки на върха завинаги костите си.

Авторът завършва епичният разказ с думите: “Такъв бе войводата от село Козлук - не само чиляк и половина, но и надрасъл времето си хайдутин, който заслужава две думи в училищните книги, та един ден идните да кажат: „Кой не знае Ангел войвода?…”

Четейки книгата „Родопски исполини”, човек изпитва не само духовно удовлетворение от историческите и житейски познания на Васил Венински, но и от неговата дарба на разказвач.

Авторът е кръвно свързан с бита и драматичното минало на родопчани, запазено в легенди, предания, народни песни, за това и разказите му звучат достоверно и искрено.

В разказа „Надбягването” авторът описва интересната история с построяването на два православни храма в родопското село Аламидере, по времето на властникът в Пашмакли - Салих ага.

Селото успява да построи - църква в горната махала и храм в долната, с находчивост и труд. „Стремежът да имаш своя черква и школо по време на робията беше белег, че си се запътил да възраждаш българщината” - споделя писателят.

Четири разказа: „Покушението”, „Шамарите”, „Издайници” и „Дели Дана” авторът посвещава на така нареченият „комитлик” в Родопите.

Първият разказ ни връща към убийството на Вълчо Сарафов - пунктов ръководител в Чепеларе, изпратен там от Върховният македоно-одрински комитет, както и към последиците от това покушение за комитското движение в този край на Родопите.

„Шамарите” е свързан с друга интригуваща история - заселването на село Проглед от преминали границата на Рожен изселници от село Долно Дерекьой през пролетта на 1892 година и първия народен събор на Рожен на 9 август същата година, където се събират хората от двете страни на границата.

„Издайници” разкрива суровия закон през комитското време - наказването с убийство на всеки шпионин, тъй като се счита, че с подлото си деяние е „против Родопа да е свободна”

Разказът „Дели Дана” разкрива героизма на родопчанката Йордана Беличкина от Аламидере -/Полковник Серафимово/ - „ятачка и борец за свобода”., подслонявала комити в къщата си и хвърлила бомба срещу турския аскер. Осъдена на 101 години затвор в Одрин и амнистирана през „Хуриета” - 1908 година.

В „Обещанието” авторът ни поднася една интересна история за силата на християнската вяра и изпитанието на църковния пост.

Тежко и безнадеждно болният Сотир оздравява, спазвайки богородичният пост.

Особено ни завладява разказът „Светецът” за „Чудотворецът от Чепеларе” - отец Евстати Янков, преследван, задържани и изтезаван от комунистическата власт, заради религиозната си дейност и убеждения.

„Един истински духовен пастир, на когото Бог позволи да чудотворства” - пише авторът.

Васил Венински умее да описва случките интригуващо и живо, а чрез диалога, описанията на обстановката и колоритните образи, да разкрие и автентичността, художествените и морални послания в разказите.

Езикът му е пластичен, запазил неповторимостта на родопския езиков изказ.

Художествено - документалният разказ „Капитан Петко войвода”, започва с цитат от малко известна песен за него: „Не ща везирин да ставам,/ не ща в сараи да седа,/ стига ми мене царството,/ дето ме тачи народа…”

Писателят съкровено споделя: „Досега не посмях да напиша и дума за него, тъй като е толкова голям и известен… Въпреки туй се реших да разкажа в един по-сбит и популярен вид всичко, което е известно за него, въз основа на някои новооткрити факти и документи неизвестни на мнозина”.

Авторът отдава дължимото и на големия Николай Хайтов - книгата му и филмовият сериал за капитан Петко войвода, които възкресиха неговия образ.

Васил Венински проследява осемнайсетгодишното хайдутство на войводата, битките на дружината му с турските потери, злосторници и деребеи.

Връзката на капитан Петко войвода с Чепеларе и Широка лъка. Разпускането на дружината му след унищожаване на последните сенклерови метежници и други важни епизоди от неговия живот и дейност.

Укоряващо и тъжно звучат авторовите думи към края на разказа: „Този истински национален герой никога до сега не е награждаван с наш орден и медал, отказва му се и поборническа пенсия, макар че цели осемнадесет години той брани българското, а на снагата му имаше цели 33 хайдушки рани”.

Книгата завършва с „Приложения”, в които писателят посочва многобройните библиографски източници, които е използвал.

Разкрива подробни сведения и ценни факти за хайдутите от четата на Ангел войвода, за интегрираните през месец март 1923 г. от село Доган Хисар, данни за децата, снахите и зетьовете на Кирко и Груда Каракиркови, списък на по-важните битки на Петко войвода през периода 1861 - 1878 г., списък на дружината на Петко войвода през периода 1861 - 1878 г., участниците в дружината на Петко войвода в Средните Родопи.

Всичко това обогатява книгата и подчертава нейната автентичност и достоверност.

Самобитният писател и родолюбец Васил Венински в новата си книга „Родопски исполини”, продължава да ни връща към забравени легенди и предания свързани с робството и юначните родопски исполини, да разравя жаравата, в която тлеят въгленчетата на българския дух, който надживява тиранията и възкръсва за нов живот.