ПРИКЛЮЧЕНИЕ С КНИГАТА „БЯЛО И ЧЕРНО”
(Размисли, фрагменти, вдъхновения, филипики, есета, пътеписи на проф. КОСТА КОСТОВ, издадени от ХЕЛИКОН)
Не, не е роман; не ме е хващала за гърлото; не ме е изкушавала да я изгълтам за една нощ нито е предизвиквала в очите ми сълзи или в душата ми - професионална завист…
Познавам автора - мнозина го познават: за старото поколение той е докторът по белодробни болести Костов; за по-младите е професорът-пулмолог, преподавател в медицинския институт, а за внуците ни - отявлен джазмен и публицист, болезнено възпламеняем от несъвършенствата на света.
Но книгата … книгата е нещо друго. Бидейки живо същество - в това съм дълбоко убедена - тя притежава своенравен характер и, усещайки се самодостатъчна, не си дава труд да предизвиква одобрението ни.
Преди няколко месеца седнах да я чета - моментът се оказа свръх неподходящ: по същото време съзнанието ми беше заето с мой личен текст.
Искрата на взаимността така и не проблесна, но остана любопитството и дори нещо като реципрочна по сила закана. Месеци наред двете с книгата се гледахме и се опитвахме една друга да се съблазним.
Този бял респектиращ том, привличащ погледа с многозначителната корица на Комарницки и с одухотворения чрез курсивни вметки текст, притежаваше внушение, на което трябваше да намеря мой собствен превод.
От опит знам, че преодоляването на всяка сложност се постига чрез способността ни да я уподобим на нещо, ако не понятно, поне образно.
И се опитах да направя природата на „Бяло и черно” привлекателна за собственото ми естетическо пристрастие.
И започнах да търся нейните определения: тази книга е а) албум от моментални снимки, запечатали авторовите чувства, въплътени макар и само за миг в картина; б) тя може да бъде и справочник за различни поведения на душата ,уловени чрез цветовете им, припламнали в кризисни мигове; в) а може би е окуражаващ пътеводител за екскурзия около подводната част на айсберг, или пък е г) мощна музикална форма, търсеща своя ключ сол…
Нищо от това не подхождаше на вътрешното ми усещане за този текст. И като се освободих от всякакви литературни видения, прегърнах най-миролюбиво белия том, отпуснах се в креслото и се оставих щормът да ме отнесе…
Чета и мисля за КОРО - така наричат Коста Костов приятелите му още от времето в немската гимназия в Бургас.
Винаги съм приемала това кратко име като своеобразна абревиатура на съждението, „той е приятелят, който рядко се появява, но пък винаги в решаващия момент”.
От текста на неговите размисли, вдъхновения, фрагменти, есета и пътеписи струи енергията на високия, богат и старателно шлифован европейски ум; искри образният език на учен-ерудит и полиглот; облъхва ме ароматът на светла и тук-там обгорена от лесно възпламеняващи се илюзии душа; вдъхновява ме ритъмът на нервака, надарен с неустоим чар и щадящо другите чувство за хумор; впечатлява ме опияняващата изтънченост на родения да борави с думите като с лекарства, и ме обнадеждава онази негова особена доброта към страдащия човек..
И типичните за Коста Костов болка, страх и надежда за бъдещето на нацията…
Някъде към края на книгата усетих умора. Пренебрегнала бях доловеното още в началото усещане, че тази книга не е просто сборник спомени, размисли и ословесени терзания, а изпитание за нашата интелигентност. И реших да отложа дочитането за следващата сутрин.
Но с детско любопитство отгърнах последната страница -да видя какво свое откритие авторът е избрал за завършващ акорд…
И там ме очакваше подаръкът на Коста Костов за неговите читатели - мъдри, категорични, а някои и предвещаващи бъдещето, сентенции, кристализирали в един напрегнат духовен, човешки и мъжки живот.
За себе си ги нарекох „Анестезии”. Лекарят е локализирал болката, определил е болестта, назначил е лечението…и по силата на благородната си природа предлага на всеки от нас болкоуспокояващи… за да издържим - заедно и без да се разпаднем - времето до деня на общата ни животоспасяващата операция:
„Загубихме „пътя към храма” и разрухата ще бъде пълна, ако не събудим човека, на когото са присъщи добродетели: състрадание, милост, смирение, благородство и щедрост.”
Да намерим отново Пътя! Указателната му табела е засекретена в тази книга. И не просто да я четем, а да я изучаваме.
За спасението на света понякога е нужен само един човек…
