Сергей Есенин

превод: Младен Исаев

Ти си още жива, майко скъпа?
Аз съм също жив. Привет, привет!
Нека твойта хижица се къпе
в оня залез, що струи отвред.

Пишат ми, че ти с тревога скрита,
в тежка скръб за моята съдба,
ходиш сам-сама по пътя, свита,
в старомодно палто на гърба.

И тогава в синкавата вечер
често ти се мярка все едно:
като че в кръчмарски бой далече
мойта гръд пронизва фински нож.

Няма нищо! Успокой се само.
Туй е твойта тягостна мора.
Не такъв пияница съм, мамо,
че далеч от тебе да умра.

Като някога все тъй съм нежен
и мечтая неизменно - щом
се избавя от скръбта метежна -
да се върна в ниския ни дом.

Ще се върна, щом със цвят ухаен
клоните отрупа пролетта.
Само ти не ме събуждай рано,
както преди осемте лета.

За мечтаното недей говори
и несбъднатото не буди -
твърде рано в своята умора
аз изпитах горест и беди.

И недей ме учи да се моля.
Не се връщат стари времена.
Ти си ми утеха в неволи,
ти си ми чудесна светлина.

Забрави, че много си злочеста,
не тъжи за моята съдба.
Не ходи по пътя вечер често
в старомодно палто на гърба.

1924

12, 1975