Петко Тотев

Скъпи съграждани, учители и ученици,

И при съвременните условия поразява въображението бързината, с която се осъществява Априловият план за новобългарско образование.

За по-малко от шест години след откриването на Габровското училище се появяват още единадесет, описани от Априлов, сигурно документирани училища от същия новобългарски тип.

За шест години едромащабният план на Априлов се превръща в живо дело върху здрави основи, като равноправно се използва всичко най-добро от нашия и чуждестранния опит.

Обективните условия вече са били узрели и мрежата от новобългарски училища е била крайно необходима при достигнатото икономическо, социално и културно развитие на нашия народ през тридесетте години на ХІХ в.

Тъкмо усетът за потребностите на времето и далновидният поглед към бъдещето превръщат още в първия момент мисълта за Габровското училище в общонародна, общонационална мисъл, в онова, което Априлов сам нарича денница (утринна звезда) на новобългарското образование.

Даже само като теория, като проект, като план новобългарското общонационално образование би заело достойно място в основите на Българското възраждане.

Но Априловата книга „Денница на новобългарското образование” (1841) не е теоретически трактат, а своеобразен отчет - делови и съвсем немногословен - как за по-малко от шест години са се появили още единадесет български школа по образец на Габровското училище.

В нашия динамичен век тези шест години - от 1835 до 1841 - ни правят все по-силно впечатление, говорят ни все повече просто като факт, който не се нуждае от кой знае какъв коментар.

Разбираме не само идеите, мислите, проектите на Априлов, но вникваме все по-дълбоко в основната насока на неговите дела: необходимо е да се печели време с най-рационална организация на учебното дело, да се започва от постиженията на нашата и европейската педагогика, за да няма нужда после тя да бъде догонвана, настигана и пр.

Ето защо, събрани тук за толкова вълнуващата 150-годишнина на Габровското училище, на нашата Априловска гимназия, нека първата ни мисъл да бъде тази: онова, което става на 2 януари 1835 г. в Габрово, е силното пробивно начало на широк общонационален план за новобългарско образование.

Тази нова и новаторска идея, развита теоретически в съчиненията на Априлов, съдържа и обобщава всичко най-ценно и плодотворно в дотогавашния опит на възрожденските учители, на цялата наша народна интелигенция, отразява вековния порив на българина към просвета и образование.

При нови условия и в ново време се разгръща българската традиция за широка и общодостъпна грамотност - традиция, която започва от Кирило-Методиевата азбука и апостолството на Климент Охридски, от самите първоизвори на българската култура.

Основната идея на Априлов съдържа осведоменост за постиженията и търсенията на европейската педагогика, вижда се ясен и точен избор, като е предпочетен взаимоучителният метод, наистина най-подходящ за тогавашните български условия и възможности.

Дотук е идеята. Оттук нататък започва делото. Започва от собствените материални средства, от подписката за дарения в името на общото благородно начинание.

Наистина каква габровска деловитост и всенародна възрожденска ревност е била необходима, за да се стигне само две години след началото до тържественото отваряне на Габровското взаимно училище!

Ако кажем, че тези темпове са съвременни, никак няма да сбъркаме, само ще се задължим да ги следваме по-нататък все така по нашенски стегнато, енергично и с пълно вътрешно участие, което сега наричаме ангажираност.

* * *
Габровското училище е не само начало на новобългарското образование, крупен принос в националната просвета и култура, но и нетленна страница в революционните борби на нашия народ.

Този факт съдържа основното, най-важното първоначало в традицията на Априлов - възпитание на граждани, на гражданско чувство, гражданска отговорност, граждански дълг. Такава е и такава ще пребъде занапред Априловата първооснова.

Цяла глава от историята на Габровското училище и на Априловската гимназия е борбата на учителите, стипендианти на Априлов, срещу отоманската полиция, която ги нарича „московски гяур”, и срещу реакционната, предателската част от габровското чорбаджийство. Илия Христович, Игнат Иванов, Сава Сирманов, Михаил Караспасов, Йосиф Ковачев, Тодор Бурмов, Райчо Каролев, Иван Гюзелев, Цани и Петър Гинчеви и много други учители нямат нищо общо с оня тип учител, който си гледа само уроците и знае единствено пътя от училището до дома си. Това са будни умове и неуморими общественици.

Легендарният капитан Никола (Никола Филиповски) по време на Кримската война вдига бунт в Търновско и Габровско и негова опора са учители, възпитани в Габровското училище.

Даскал Никола Стефанов от с. Съботковци, който преподава в Габровското училище българска история, италиански и френски език и гимнастика, ръководи военни игри и упражнения по стрелба и изгражда революционен комитет в Габрово.

Ученикът на даскал Никола Стефанов - Цанко Дюстабанов, воюва с пушката на своя учител през сюблимните дни на Април 1876.

Първият знаменосец на Дюстабановата чета е Цанко Кавалов, ученик в пети клас на Габровското класно училище.

Пратениците в Габрово на БРЦК Георги Измирлиев (Македончето) и Стефан Стамболов са се срещали винаги с учители и ученици от класното училище.

Още не е достатъчно осъзната истината, че Габровската гимназия е наречена Априловска две години преди Бузлуджанския конгрес.

До 1889 г., в която най-свидното чедо на Априлов по достойнство приема неговото име, Габровската гимназия (Габровското училище се развива в гимназия от 1871/1872 до 1874/1875 учебна година) вече има сред своите възпитаници Димитър Благоев, Георги Кирков, Гаврил Георгиев, Кръстьо Раковски, Евтим Дабев, Тодор Постомпиров и много още първи пропагандатори на социализма в България.

Наистина разстоянието от Габрово до Бузлуджа не е голямо - нито географски, нито в неспокойния свят на идеите, на бързото, уверено, творческо издигане на българското мислене до най-перспективната насока на ХХ в.

Сред известните имена с принос в историята на социализма трябва да бъдат споменати редица още някогашни ученици на Априловската гимназия: Слави Балабанов, Рачо Ангелов, Нено Цървуланов, Петко Енев, Фердинанд Козовски.

Има и други дейци, които заслужават най-дълбока признателност, нашата все по-съсредоточена грижа за паметта на всички революционери, възпитаници на Априловската гимназия.

Адвокатът Петър Михов, брат на акад. Никола Михов (също възпитаник на Априловската гимназия), протестира срещу Деветоюнския преврат през 1923 г. и напуска държавната си служба.

По време на белия терор през 1925 г. е изгорен в пещите на Дирекцията на полицията. Михаил Михов, брат на Никола Михов и Петър Михов, като студент в гр. Лил спасява положението на един социалистически митинг, като замества заболелия Жул Гед и се проявява като блестящ оратор.

Михаил Михов е личен приятел на Г. В. Плеханов. Никола Харлаков е съратник на Димитър Благоев. Преодолява анархолибералните си увлечения, връща се в партията, умира в Съветския съюз като емигрант.

Асен Халачев ръководи въстаниците в родния си град Плевен срещу деветоюнските превратаджии. Владимир Зографов от Трявна загива през май 1925 г. като водач на чета от 18 души в Сливенския Балкан, излезли с оръжие в ръка срещу фашистките властници.

Професор Николай Савчев от с. Бичкиня, Габровско, подпомага Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов по време на Лайпцигския процес, преследван е от Гестапо, познава ужасите на концлагерите в Бухенвалд и Дахау.

Списъкът може и трябва да бъде продължен.

Ако се направи пълен справочник на възпитаниците на Априловската гимназия, ще се види върху какъв широк и богат пласт ще се откроят и други десетки и стотици имена с несъмнен принос в революционното движение и в революционизирането на мисленето в решаващи сфери на икономическия, социалния и културния живот.

Най-трудно е да се оцени приносът на Априловската гимназия именно като създаване на мислене, нравственост, светоглед, като българска основа за най-съдбоносния градеж - градежа на човека, личността, дееца.

Революционерите, които израстват под стряхата на Априловската гимназия, са най-силният, най-изразителният пример.

Но има стотици и хиляди повече или по-малко изтъкнати, познати и непознати следовници на Априлов, верни на неговия завет да направят нещо според силите си не за себе си, а за другите.

Или, по-точно казано, да не се измамват, че могат да направят нещо за себе си без мисълта за другите хора.

Как се изгражда гражданското чувство? Кога всеки юноша го осъзнава като нещо различно от думите и нравоученията, като наистина съдбоносен кръстопът, на който се решава въпросът ще се избави ли човекът от егоцентризма или ще затъне в неговите дебри и тресавища?

В никое време не е лесно да се отговори на този въпрос. Живата практика на стотици учители в Априловската гимназия скромно подсказва някои подстъпи към търсените важни разгадки.

Спомням си как Михаил Христов, учител по литература в Априловската гимназия, преподаваше „Дон Кихот”.

Да, казваше той, Рицарят на печалния образ въздейства върху Санчо Панса и започналите промени у оръженосеца са велики, обнадеждаващи.

Дон Кихот сякаш е неделим от Санчо Панса, така по човешки привързан към земните блага и утехи.

И все пак - невъзможно е един човек едновременно да бъде Дон Кихот и Санчо Панса.

Образите са два, следователно трябва да се избира. Който е избрал едното, после да не се сърди на никого, че не е избрал другото.

Щом копието полети към някоя по-голяма или по-малка вятърна мелница, веднага, неизбежно, продължително ще загърми тъй добре познатият вековен бодър смях. Светът, който се смее, сигурно ще оцелее, но за копиехвъргача няма такава гаранция.

Никак не са малко идеалистите, излезли изпод стряхата на Априловската гимназия - въпреки семейните планове за по-земни професии, по-сигурно бъдеще и по-обезпечени старини.

Взаимодействието между здравия балканджийски разум, прословутата габровска сметка и изящния интелектуален и нравствен дух на Априловската гимназия не е някаква идилична сфера, която от само себе си обединява едното и другото.

Тук винаги има драматизъм. Доколко това е вярно свидетелства и самата мисъл за Априловската гимназия.

У едни дейци тази мисъл ражда грижи, тревоги, планове, проекти, представи за бъдещето.

У други, функционери, тази мисъл нито е на първи, нито на преден план - тя е мисъл, така да се каже, на общо основание, мисъл като другите мисли, една от мислите, четвърта точка в дневния ред.

Добре е, че в Габрово дейците са повече от функционерите. Все пак близо 150 випуска на Габровското училище и Априловската гимназия са смекчили значително климата на града.

* * *
Живата педагогическа практика в Априловската гимназия, все още слабо проучена, съдържа не само осведоменост за най-прогресивните педагогически принципи и учебни методи през съответното време, но и творчество, вдъхновение, обаяние, без които ученикът никога не може да обикне своя учител.

Сега много се говори например за претовареност на учениците, за преинформираност, за излишъци и липси в така наречената „интердисциплинарна информационна система” и прочее, и прочее.

Вместо всички тези изкуствено усложнени и усукани термини Роман Пухлев, учител по български език в Априловската гимназия, още през 1901 г. казва нещо съвсем ясно и просто: насилственото „набъхтване” на учебния материал в главите на учениците не води до нищо добро.

Само по тази една дума - набъхтване - може да се съди какъв учител е бил Роман Пухлев.

Иван Нейчев, учител по естествени науки в Априловската гимназия, като разглежда с тревога същия въпрос, пита:

„Разумно ли е, щото ученикът, току-що освободен от училищния натиск, да захвърли всичкия този баласт зад гърба си и в нашия век, век на естествознанието, да се явява невеж в опознаването на природата?”.

Никакво насилие, а интерес. Интерес - събуден, подкладен, ненаситен интерес за красота и знания. Ето какво единствено може да дава смисъл и съдържание на училището. И извън училището.

От каква голяма и свещена жажда се е раждало всичко онова, кое-то сега наричаме „форми на извънкласна работа”.

Ученическите литературни беседи, въведени от Роман Пухлев през 1894 г., са истински празник за учениците. Да заслужиш да ти възложат реферат, че да го прочетеш и пред по-големи от теб ученици, че да вземат участие в обсъждането му най-силните по литература от цялата гимназия - то не е всекидневие, не е шега работа.

Като се вгледаме в опита на Габровското училище, в историята на Априловската гимназия, в традицията на българското училище, още в самото начало се чувства неделимостта на възпитанието и образованието.

Това е драгоценна линия, която се проектира и в бъдещето, линия, която очаква своите талантливи и далновидни архитекти.

С увереност може да се каже, че учителите и учениците в съвременното габровско училище, което носи името на Априлов, ще търсят творчески, оригинални решения на задачите, които произлизат от днешното равнище на науката и научно-техническата революция.

И тъкмо при съвременните темпове и обеми на научната информация трябва да става все по-ясен отговорът на въпроса какви хора се изграждат за бъдещето. Тази дейност трябва да става най-престижна сред всички престижни ценности.

Все по-често се говори за хармония - хармонично разпределение на учебното време, хармонично съотношение между хуманитарните и точните науки, хармонично развитие на мисълта и чувството, на знанието и умението. Това са все проблеми, наричани с право съдбоносни, глобални и пр.

Но в живата практика на учителя те се превръщат в нещо съвършено конкретно. И всеки път движението на тези най-фини, аптекарски везни тревожи съвестта и гражданската отговорност на възпитателя.

Когато в едното блюдо на везните прибавяме убедено и уверено поредната крайно необходима информация, какво се поставя в другото блюдо, за да се уравновесява и хармонизира цялото?

Напоследък от най-авторитетни държавни документи се вижда колко властно излизат на най-преден план задачите за идейно-нравственото развитие на идващите поколения; посочва се, че да се възпитава културата на чувствата сега е нещо не по-малко важно от усвояването на основите на съвременните науки.

Ето, че настъпва време, в което възпитанието на чувствата се осъзнава като напълно равноправен проблем с по-нататъшното развитие, усъвършенстване, хуманизиране на интелектуализацията.

Какви нови форми ще бъдат изнамерени, за да се уравновесяват големите везни разум - чувство, отсега едва ли може да се каже.

Едно е ясно: тези форми, методи, способи, принципи, открития няма да паднат от небето.

Много поводи за полезни размисли могат да се намерят и в българската педагогическа традиция - винаги особено чувствителна, особено грижлива да не би хладният и пресметлив разсъдък да надделее над човешките, гражданските чувства, да не би криворазбраната научна специализация да изсуши човека и да го превърне в придатък на машината, лаборатория-та, цеха.

Не ще е излишно да се съсредоточи вниманието върху хората, които са приобщавали възпитаниците на Априловската гимназия към изкуствата.

Не ще е зле да се вгледаме в концертите - хорови, оперни, симфонични, смесени - и в продукциите, както се наричаха някога големите литературно-музикални прояви на гимназията, в изложбите на кръжоците по рисуване, в литературните четения - все общи дела на учители и ученици, родители, общественици, ветерани.

Това е много голяма, отделна тема.

Но нека споменем тук поне едно име, което всички габровци помнят - Петър Чаракчиев. Такова беше времето, че мнозина от хористите и музикантите, възпитани от Петър Чаракчиев, станаха техници и инженери.

Ала има известна разлика между техник и инженер, който е пял в хора или свирил в духовата музика на Чаракчиев, и друг техник и инженер, който не е имал друга радост освен логаритмичната таблица.

…В Рилския манастир се пази географски глобус, собственоръчно изработен от отец Неофит Рилски.

Същият Неофит Рилски, който с помощта на братя Мустакови е издирен, открит от Априлов и изпратен в Букурещ да усвои взаимоучителния метод и да го приложи незабавно в Габровското училище.

И досега човек може да усети горещите пръсти на първоучителя върху глобуса - този малък и толкова крехък образ на света.

Със същата любов и със същите ръце ваятелят вае и в Габровското училище.

С каквато и техника да разполагаме, колкото и съвършени компютри да ни помагат, извайването на глобуса няма как да се механизира.

И няма с какво да се замени радостта със собствените си ръце и очи да откриваш всеки материк, всеки меридиан и паралел, всеки надпис на всеки език.

Тази радост ще съществува, докато Земята се върти. Докато израстват момци и девойки с открити сърца и души за света и хората, за истината и доброто.

Докато растат млади българи в Априловската гимназия и навсякъде в нашето отечество.

1985