Христо Борина

През месец май българският народ чествува две много бележити дати в своята история: денят на Априлското въстание и денят на св. св. Кирила и Методия. - Денят на борбата за свобода и правда и денят на духовен подем и просвета.

Априлското въстание е пълно с много поуки за всички поколения, докато съществува български народ и българска държава.

Събитията около тази дата, с всичката им важност и наивност, свидетелствуват, че през втората половина на XIX столетие българите от всички краища на своите земи са имали вече пълно съзнание за народностните си права и са били готови да се жертвуват до край за тяхното извоюване.

В същите събития водачите на освободителното движение, на възвишения народен устрем с всичките си действия са показали, че в много отношения не са били още издигнати до висотата на задачата, с която са се нагърбили.

Най-голямата, съдбоносната грешка на всички революционни водачи от онова време, без изключение, е тяхната прибързаност, тяхната непредпазливост, тяхното подценяване на противника, пренебрегване опита на предшествениците.

Същите недостатъци проявяват българските водачи -духовни, военни, административни - и след освобождението, та чак до днес. Затова все още с разбити носове ходим и все други са виновни за злополуките ни. Това е, негли, неизбежно за младата възраст на един народ, както е и за младия човек.

Но, тук пред нас стои едно но, което ние не бива да прескачаме слепешката, а пред което трябва да се спрем и важно да се замислим.

Това но е великото дело на Солунските равноапостоли св. св. Кирил и Методи, което чествуваме тъй тържествено все през хубавия месец май. Това дело ни напомня, че нашият народ е със стара духовна и просветна култура, стояла преди 10 века на висотата на римската и византийската култури.

Напомня ни, че в просветно и изобщо в културно отношение българският народ е учител на всички други славянски народи.

Това напомняне не ни дава само права да се гордеем справедливо и разумно, а преди всичко ни вменява един голям дълг: да не смеем да забравяме поуките на своето богато минало, да се ръководим от върховните интереси на своята държава, да се вслушваме в гласа на народната мъдрост, да се уповаваме преди всичко на своите сили и - да престанем да вършим глупости.

Като славим безсмъртните подвизи на великаните Левски, Ботев, Бенковски и безброй техни сподвижници, които с всичките си недостатъци блестят като пътеводни звезди в нашия живот, нека се покажем достойни техни синове. Свободата и правдата винаги се нуждаят от смели, но разумни и честни ратници.

А прекланяйки се пред паметта на светите Солунски първоучители, които с българския език отключиха за всички славяни съкровищницата на Христовото учение и на всяка наука, нека помним, че ние още не сме използували напълно и всестранно отключените извори.

Особено в насоките, които означи най-достойният между учениците на св. св. Кирила и Методия - св. Климент Охридски, най-големият от всички български учители във времената.

Заветът на св. Климента е: всяко възпитание трябва да води към Бога, към най-възвишеното в света, а всяко образование - към овладяване, улесняване и облагородяване на живота, който не бива да спъва душата в нейния полет.

Проникнем ли се искрено и дълбоко от заветите на нашето славно народно минало, няма да бъде трудно за никого от нас да намери правия път към по-светло бъдеще.

Не бива още да се забравя че всеки - малък или голям - е строител на общата сграда и всеки според ръста и силите си носи отговорност за нейната здравина.

—————————

сп. „Братско слово”, год. VI, бр. 9-10, 05.1936 г.