Иван Грозев

Като опустошителни урагани са минали над земята варварски народи… Историята споменува само имената им: сведи, вандали, хуни… Никаква следа не е останало от тях.

Защото народите живеят и побеждават само чрез своята култура - дори и тогава когато загубят своята политическа независимост. Ненапразно древните римляни са казвали: „Поробена Елада покори могъщия Рим”.

Загива железният Рим, разяден от вътрешни недъзи, но Елада още живее със своята блестяща култура и чрез обаянието на своите мъдреци и поети още властвува над света: - днешната европейска цивилизация се корени в древния класически мир, че там се разкриват безсмъртни извори на красота и поезия, че там светят неугасими съкровища за човешкия дух.

И наистина древните елини са разкрили на света великото изкуство на Дионисия за Живота и Смъртта и родила се е драмата - сценичното изкуство, венец на всички изкуства, чрез което човешката душа се претворява и, като преминава през очистителните бели пламъци на привидна смърт, облагородена и просветлена, тя се издига към светлите Емпиреи на Боговете…

Нима театърът и до днес не си остава един храм, в който се заражда новата религия на света - религията на Красотата и на Любовта?

Ние, българите, сме положили някога начало на една всеславянска култура, и ние самите и до днес живеем и се ползуваме от плодовете на тая култура.

Голямо е духовното наследство, което нашите мъдри прадеди са ни завещали; ние българите при това със своя жив пример в историята, сме научили света да се жертвува за върховни идеали и да ратува за всеобщ мир и правда, като сме прогласили високо принципите свобода, равенство и братство от върха на запалените клади. . .

И ние вярваме в Гения на Българския народ, който се проявява тъй мощно и изключително в делото на един Паисий, в светлата вяра на един Софроний, в подвига на един Раковски, в стихийната природа на един Ботев.

Силен е духът на Българското племе!

Нека прочие, сторим всичко възможно да се прояви тоя дух в нашето родно изкуство, като останем верни на вековния наш завет.

Както Духът на Твореца се е носил в началото на битието над гърмящия хаос, така и белият гълъб на Мира, изхвръкнал из България, се е носил над свирепите вълни на средновековието…

И изговорено е било словото:
Да бъде Светлина!

И сега, посред новия световен хаос, въстани, въстани, о, Дух на тази земя, въоръжи се със своите светли доспехи и чрез своето ново царствено изкуство властвувай над умовете и наложи изново своя печат върху вековете!

——————————

„Вестник на Д-во Българско родно изкуство”, брой 1, октомври 1938 г.