Сергей Михалков

превод: Николай Антонов

„Иван Тарасович, по работа те диря!”
„Какво ти трябва?” Дай ми тебешира!”
Дордето наште денкчета стоят
решихме да надпишем този път
капаците им с тебешир, та да личат!”
„А, много бързаш! Нужно е решение!”
„Та ние в треска сме!”. „Но имайте търпение!”
Такъв въпрос не се претупва, разбери,
на две на три.
Степан Кузмич ще трябва да го одобри
и да го види Клим Фомнч. Той даже може
на бай Матвея Савич да доложи,
а той - в съвета да внесе проект.
Да ги надписвате ли или не - ще каже
общият съвет!”
„Но вий заети сте!”. „Работим - па и как
не още!
По цели нощи заседаваме наред,
а понякога и цяло денонощие.
Мой роден дом е моят кабинет!”…

Нарочно тебешира в баснята избрах:
по-важни работи да пипам ме е страх!