БЕЗ ВРЕМЕ
превод: Тихомир Павлов
Беше време - разбирахме се ние - но туй време мина безвъзвратно. Днес всичко ни дели. Днес съвсем не искам да зная зарад вас, но все пак скърбя за туй, че сте духовно роби.
За себе си, за себе си само пея вече. Не искам и да зная дали възторжените песни, що хвърлям напосока, ще срещнат отзив в младо някое сърце, или ще заглъхнат.
Ние чужди сме. Вий имате свои гадатели, вий имате и тълкуватели на вашите сърца и пазачи будни на вашите души и жреци на светлия ви храм, държащи везните на правдата и лъжата; вий имате и поети на стремежа и на своето униние.
Избягах аз от целия ви мир. Живейте както знаете.
Какво сте вий?
Владеете ли вий зелената премяна на буйната гора, дъха на нежните цветя и шума на потока немлъкващ? Сте ли като къдравия поглед на бляскавото слунце и като модрит е дъбрави, за приказките вечно красиви?
Сте ли като златната легенда, изкована в пещерите на скали огромни, или като стоманена броня, която звучи, или като провлечения меч, който звънти? Сте ли като стона на железния юмрук, който чака векопаметна отплата?
Поет съм аз - на своята мисъл само… И гдето вихъра ме отнесе, там той струните настроява на мойта арфа. Владея песента могъща, за която няма ни преграда, ни окови.
И все пак скърбя за туй, че сте духовно роби…
——————————
сп. „Родно изкуство”, г. 1, кн. 6, 29 ноември 1914 г.
