ПОСЛЕСЛОВ КЪМ „ВОДАТА ПЛАЧЕ“ ОТ АНЖЕЛА ДИМЧЕВА
Възпев и поплак е тази книга, възникнала в пресечния миг между възторга от Сътворението и ужаса от безумната убийствена мощ на човешката воля.
Съставена от стихове, духовни открития, размисли и ескизи на Анжела Димчева, „Водата плаче”, макар тъй възхитително оформена, има мрачния сказ на безнадеждната диагноза и тревожния дух на вече случващо се предсказание.
Не просто плаче. Тя ридае, стене, умолява и вече все по-малко се надява да бъде чута…
Тя е дошла тук преди нас; тя е кръвта на Вселената; тя е връзката, превръщаща населението на Земята в човечество; тя е оня общ език на взаимосвързаните, които знаят едни и същи предания. Всеки от нас се състои и от вода.
И посягайки на природата й, примесвайки плътта й с жалките отпадъци на баналното ни битие, Човекът поругава светостта на Замисъла.
Не зов, не вик, а вопъл е тази книга.
Разгърни я, човеко, прочети я и я чуй…
И като осъзнаеш греха си към сътвореното, иди край брега на водата, изповядай се, пречисти се и се поклони.
И може би тогава „над тези бели планини - морета мраморни, над тези брегове, които пазят амфори”, земя, вода и въздух отново ще се побратимят и всеки ще опазва другия като себе си…
И Земята пак ще стане място, където Бог слиза в празничен ден - да си почине…
