Роберто Фернандес Ретамар

превод: Жак Битев

На Мария Елена Молинет

Когато се отваря вратичката към твоята градина,
не чува се тук само звън на чаши,
смехът на млад художник и шведа първенец на шах,
отбил се във Хавана.
Не само тук проблясват светлини,
илюминиращи въртящ се стол и бронзова глава
до свежия листак, огрян от лунните лъчи,
сред кучешкия лай.

Така живеем ний със неуморното усещане
на старата ни кръв, що свързва ни
с кавалерийската атака,
с която дигна своя първи глас свободен
и нашата родина;
със лагера в мъгливо време,
под влажните звезди,
когато конспираторът потаен
захвърли бомба сред предателите полицаи;
със крачките уверени на революцията,
която днес върви със пулса на работници и селяни,
сред островите наши
със стъпките на воини левенти
и хиляди приятели.

Вратичката отново се отваря.
девойката, която тук роди се,
отново се показва.
И тя е изворът на нежност,
и цветето на Куба.