Федерико Гарсия Лорка

превод: Жак Битев

Из цикъла „Плач за Игнасиос Санчес Мехиас”

На моята скъпа приятелка
Енкарнасион Лопес Хуавес

Не те познава бика, ни смокинята,
ни мравките от твоя дом, нито конете.
Детето не те знае, нито здрача.
Защото ти завинаги загина.

Не те познава кръста каменен
и черния атлас ръждясал.
Не те познава твоят спомен тих.
Защото ти завинаги загина.

И есента ще дойде с раковини,
със зряло грозде, върхове събрани.
Но никой няма твоите очи да гледа.
Защото ти завинаги загина.

Защото ти завинаги загина,
тъй както всички смъртни по земята,
тъй както всички смъртни тук забравени
като със купчина избити кучета.

Теб никой не познава. Но аз възпявам те.
Възпявам твоят лик и твойта красота.
И зрелостта, с която те познавам,
желанието ти за смърт, дъхът на твоята уста,
скръбта, която блесна с твойта радост.

Ще се роди, макар и късно,
един тъй светъл андалузец, и тъй богат живот.
Възпявам красотата му със думи тъжни
и спомням си да диша бриза сред маслините.