Юнна Мориц

превод: Надя Попова

***

Не изчезва напразно прекрасното,
не растат даже в тежки беди
клен напразен и шипка напразна,
лотос в езерни чисти води.

Не извират в години ужасни,
в черна сянка и сред съсипни -
струи, песни, сияния, страсти
и напразни сълзи, празни дни.

То е ясно, от ясно по-ясно:
като ехо и глас на звънче
не изчезва напразно прекрасното -
може би затова ни влече?

Тайна сила, магия всевластна,
от надоблачна вис звезден зов,
не изчезва напразно прекрасното -
нине, присно, во веки веков.